3. СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

3.1. Г ЕОДЕЗИЧЕСКА ОСНОВА

Геодезическата основа на кадастралната карта включва точките от държавната геодезическа мрежа ( ДГМ ), от геодезическите мрежи с местно предназначение ( ГММП ) и от работната геодезическа основа ( РГО ) .

При създаване на кадастралните планове на населените места, (изработени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Н Р България и Закон за териториално и селищно устройство), са използвани к оординатни системи 1930 г., 1950 г., 1970 г. и Софийска. Първата е върху елипсоида на Хейфорд, а останалите три - върху елип ­ сои ­ да на Красовски. С ъздадена та специално за граждански цели координатна система 1970 г. , която се използва и в момента има един съществен недостатък – територията на страната е разделена на 4 координатни зони , което създава значителни проблеми при изработването на кадастрална карта на територия , попадаща на границата на различни зони.

Със cъздaването в периода 2004 г. – 2006 г. нa Държавната GPS -мрежа на страната ce пpeмина към използването на нова геодезическа референтна система EUREF – ETRS 89, която е приета като официална геодезическа рефе­рентна система в страните от Европейския съюз. На практика получаването на координатите на точките от Държавната GPS-мрежа в ко­ординатната система ETRS 89 представлява сгъстяване на EUREF на територията на Р България.

Съгласно Закона за геодезията и картографията през 2007 г. предстои въвеждане на новата Българска геодезическа сис­тема, като нейното практическо използване ще се осъществява чрез координатите на точките от Държавната GPS - мрежа.

В периода 2002 г. – 2007 г. в геодезическата практика се внедри масово GPS -технологията и ГММП вече се създават само в един клас. Тази технология повиш ава точността на ГММП, което рефлектира в повишаване точността на кадастралната карта.

Таблица № 5

Дейността по създаването на геодезическите мрежи с местно предназначение се възлага и изпълнява едновременно със създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.

С цел осигуряване на необходимата геодезическа основа за цялата територия на страната до 2012 г. се предвижда определянето на още около 18 000 бр. точки от геодезическата мрежа с местно предназначение. Тази мрежа ще служи както за нуждите на кадастъра, така и за строителството, регионалното развитие, благоустрой-ството и реализирането на инвестиционните намерения.

3.2. СЪЗДАВАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ

РЕГИСТРИ

Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават при условия за максимално използване на съществуващите карта на възстановената собственост, (създадена по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за собствеността на горите и земите от горския фонд) и на действащите кадастрални планове на населените места, (одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър и Закон за териториално и селищно устройство).

Изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри се извършва по реда и при условията, определени в Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Границите на поземлените имоти се установяват от означеното на място състояние - в съответствие с документа за собственост, като имотите се индивидуализират с техните граници, а не с площта им. Геодезически измервания се извършват само в случаите, когато за обектите на кадастъра няма данни в предходни планове и карти или когато се налага да бъдат извършени контролни измервания за подобряване на точността на картата.

Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от регистрите към съществуващите карти и планове , от представените от собствениците актове в процеса на създаването на кадастралната карта, от регистрите на общинската и областната администрация , от данъчните регистри и др. Данните за правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията структурирани данни в цифров вид от вписаните актове или от създадените предварителни имотни партиди.

Изпълнители на дейностите по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри са лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра. С цел осигуряване на необходимото качество на кадастралната карта и кадастралните регистри се спазват изискванията на Наредба № 19 от 2001г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри.

В табл. 6 са посочени финансовите средства за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за периода от 2001 г. до 2007 г. – съгласно предвижданията по Дългосрочната програма и реално отпуснатите . В същата таблица са посочени и необходимите средства за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Таблица № 6

От изнесените данни в таблица № 6 е видно, че в периода от 2001 г. до 2006 г. Агенцията по геодезия, картография и кадастър е създавала кадастралната карта и кадастралните регистри, като са й осигурени общо около 46 млн. лв. по-малко от предвидените по Дългосрочната програма или ежегодно с около 8 - 9 000 млн. лв. по-малко от предвидените по програмата.

С цел привличане на допълнителен финансов, технически и кадрови ресурс се предвижда при създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да бъдат използвани възможностите на публично – частното партньорство.

Във връзка с установения опит от първите кадастрални карти, създадени по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, през 2004 г. беше преразгледан графика за възлагане на конкретните обекти в Дългосрочната програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър . Агенцията по геодезия, картография и кадастър възприе принципа създаване то на кадастралната карта и кадастралните регистри приоритетното да се извършва в областните градове, в общинските центрове и в районите с интензивно икономическо развитие и активен пазар на недвижимите имоти.

Към 1.07.2007 г. са одобрени или са в процес на създаване кадастралната карта и кадастралните регистри на общо около 410 землища на населени места в страната, от които 27 областни града, 56 общински центрове и други 325 населени места, представляващи територия с обща площ 1 469 006 ха. Само за двугодишния период 2005 г. – 2007 г. територията с кадастрална карта и кадастрални регистри е нараснала почти двойно. Също така около 35 – 40 % от кадастралните планове на населените места са оцифрени, но голям брой от тях са загубили своята актуалност.

Одобрени са кадастралната карта и кадастралните регистри на общо 204 землища, представляващи територия с площ 613 098 ха и 1 929 339 бр. недвижими имоти, които включват 13 областни града – Враца, Шумен, Ямбол, Сливен, Благоевград, Кърджали, Ловеч, Хасково, Монтана, Добрич, Смолян, Търговище и Габрово, както и 20 града - общински центрове: Несебър, Асеновград, Балчик, Дупница, Самоков, Царево, Разлог, Шабла, Бяла, Димитровград, Троян, Левски, Раднево, Смядово, Гулянци, Никопол, Чепеларе, Копривщица, Николаево и Харманли. В процес на създаване е кадастралната карта на останалите 14 областни града, които ще бъдат одобрени в периода 2007 г.-2008 г., а за гр. София - до 2010 г.

Предвижданията на Агенцията са (при осигурени финансови средства) до края на 2010 г. да бъдат осигурени с кадастрална информация около 65 % от недвижимите имоти в страната.

Подробна справка по години и площ за населените места, за които е одобрена или е в процес на изработване или предстои да бъде възложено създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри до 2010 г., е представена в приложение № 3.

С цел ускоряване на създаването на кадастралната карта се предвижда да бъде изработена цифрова ортофотокарта. Въз основа на ортофотокартата ще се създаде кадастралната карта на по-малките по площ населени места и ще бъде подобрена точността на вече създадената кадастралната карта главно в териториите извън населените места около линейните обекти.

До 2008 г. ще бъде обединена кадастралната информация, създавана до сега по отделни землища в една база-данни за кадастралната карта и същата ще бъде поддържана в информационната система. След въвеждане на новата Българска геодезическа система чрез съответни трансформации тази база-данни за кадастралната карта ще бъде приведена към новата координатна система.

През 2009 г. ще започне постепенно преминаване към обслужване на гражданите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за цели територии на общини (при наличие на одобрена кадастрална карта за общинския център и за някои по-големи населени места в общината). Обслужването ще се извършва на базата на кадастралната карта, картата на възстановената собственост и на действащите кадастрални планове.

До момента за дейности по кадастъра са използвани основно средства по проект “Кадастър и имотна регистрация” на Световна банка, който приключва през март 200 8 г. Във връзка с това е необходимо възлагането на нови дейности да бъде осигурено със средства от държавния бюджет.

Приходите към държавния бюджет от таксите за извършваните от Агенцията по геодезия, картография и кадастър справки и услуги през последните години значително нарастват. Така например през 2005 г. са внесени 1 092 394 лв., през 2006 г. – 4 456 063 лв., за 2007 г. се очаква тези приходи да нараснат с около 50 % спрямо тези от 2006 г. С изменение на ЗКИР през 2006 г. беше регламентирана възможността част от тези приходи да бъдат ползвани за възлагане извършването на кадастрални и геодезически дейности, за работи по развитие на материалната база на Агенцията, за обучение и т.н., но на практика този ефективен механизъм все още не се прилага.

3.3. ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на задължително постъпващата в Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация – при промяна на собственост или учредяване на вещни права, при създаване на нови обекти или при промяна на техни характеристики - за нови сгради, пристроени или надстроени сгради, при разделяне или обединяване на имоти и т.н.

Поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се извършва за сметка на собствениците, т.е. след създаването на кадастралната карта държавата няма да осигурява финансови средства за поддържането й. Финансови средства ще се влагат само за осигуряване информационната система за обслужване на гражданите.

Подобряването на точността на кадастралната карта ще се извършва в процеса на поддържането й. Когато при създаването на кадастралната карта данните за обектите са получени от графичен план или карта, границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се заснемат и координират с геодезически измервания.