Page 76 - AGKK-kniga

АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР

1927 г.
ГИ пол�чава задача да измери и парцелира земите, с които българското
правителството оземлява бежанците в страната.

1928 г.
Е. Бертолд и инж. Асен Райков правят по-значителен опит за внедряване
на земната фотограметрия около с. Банкя, недалеч от гр. София. С ново-
2
конструирания фототеодолит Wild заснемат около 2,5 km площ, чието
картиране в мащаб 1:10 000 е изпълнено в заводите Wild Heerbrugg с но-
восъздадения стереокартировъчен апарат за земни снимки Аutograph А-2.

1929 г.

За началник на фотограметричното отделение към ГИ е назначен инж.
Гроздан Грозданов. Т�гава започват задълбочени проучвания и изследвания
за прилагането на фотограметричните методи в практиката. Към онзи
момент ГИ разполага със стар модел фототеодолит „Цайс“ с фокусно
разстояние 196 mm и формат 13х18 cm. Доставени са два стереоскопа и
ръчна аерофотокамера Wild с фокусно разстояние 165 mm, работеща със
стъклени плаки.

1930 г.
Започва подготовката на кадри за топографско и фотограметрично снимане
и картографска обработка в топографски школи и фотограметрични курсове.

ГИ доставя 3 фототеодолита Wild с по 2 фотокамери (фокусни разстояния

165 и 240 mm, формат 10х15 cm) и фототрансформатор Hugershoff-Heidе.
ГИ се преименува в Държавен географски институт (ДГИ).

ДГИ извършва пробни земни фотограметрични снимки, предназначени за
създаване на топографската карта в мащаб 1:25 000, както и пробно ае-
2
рофотоснимане на площ 50 km около с. Божурище край София, фототран-
сформирането на които е извършено през същата и следващата година.
Аерофотоснимането с ръчната камера Wild (фокусно разстояние 165 mm)
е извършено от височина над местността 1500 и 2500 m, като за кадрите
са използвани стъклени фотоплаки на различни фирми.

ДГИ организира първата у нас Т�пографска школа за подготовка на бъл-
гарски фотограметристи. Инженерите Васил Пеевски, Гроздан Грозданов
и Асен Райков от ДГИ съставят първото българско ръководство „Курс по
фотограметрия“.
Инж. Гроздан Грозданов от ДГИ е първият българин, участвал в мероприя-
тие на Международното дружество по фотограметрия – ISP (сега ISPRS) –
ІІІ Конгрес в Цюрих.

Започва внедряването на земно-фотограметричния и въздушно-фотогра-
метричния методи. Направено е първото аерофотозаснемане в района на
с. Божурище.
76