Page 73 - AGKK-kniga

Илюстрована хроника

Техническия институт на БАН, а от 1956 до 1970 г. оглавява Централ-
ната лаборатория по геодезия. През 1959 г. академик Христов успява да
възстанови Българския национален комитет по геодезия и геофизика и
членството на България в Международния съюз по геодезия и геофизика,
което датира от 1932 г., но е прекратено по време на Втората световна
война и в годините на политическа изолация след това. В качеството
си на дългогодишен председател на този комитет, той развива особено
плодотворна научна дейност и създава връзки с научни институции и
общности от целия свят.
Името на акад. Христов се свързва с развитието на геодезията в страна-
та ни, в частност висшата геодезия, и международно признаване на бъл-
гарската геодезическа наука. Не съществува сериозен проблем в областта
на висшата геодезия, с който той да не се е занимавал.

Акад. Владимир Христов, наричан с дълбоко уважение „Академика“, има над
300 научни труда – всички със световно приложение. Повечето от тях са
издавани в чужбина.
Акад. Христов остава отдаден на науката и на хората в науката до
смърт та си на 28.02.1979 г.
За него доц. д-р инж. Илия Йовев пише: „Богат интелект, голяма профе-
сионална и обща култура, необикновената научна ерудиция и неизчерпа-
ема умствена енергия са качествата, които определят творческия път
на акад. Христов... Няма друг български учен в областта на геодезията,
получил такова световно признание, с което и българската геодезия ос-
нователно се гордее“.

1926 г.
За установяване местонахождението на залежи от каменна сол проф.
Йордан Ковачев прави първите гравиметрични измервания на тери-
торията на нашата страна. Измерванията са извършени по Черно море с
торзионни везни.
Извършено е аерофотоснимане от самолет над Габрово от височина
1900 m.

1926 – 1946 г.
Започва работата по комасация. Първият комасационен план е на земли-
щето на с. Овча могила, Свищовско (1928). За да се завърши комасацията
в едно землище, минават около 5 години, през които предприемачът и се-
мейството му живеят там. Комасацията по смисъла си е едно от най-де-
мократичните и напредничави решения – задължително се отделя земе-
делска земя за църквата, училището и читалището, което им позволява
да се самоиздържат.
До 1946 г. в България е проведена комасация в землищата на 107 села с
обща площ 340 000 дка.
73