Page 81 - AGKK-kniga

Илюстрована хроника

1912 – 1918 г. и последвалите ги тежки години на стопанска и обществена
криза забавиха, даже спънаха и разстроиха правилния развой на благоустрой-
ството на града…“.

1933 г.

В писмо от БИАД, Съюза на инженерите и архитектите на ч. пр. (частна
практика) до кмета на Столична община четем:

„… налага се час по-скоро да се проучи и да се създаде и за нашата столица
един завършен градоустройствен план, и то най-добре чрез един междунаро-
ден конкурс… застрояването на София продължава да се урежда въз основа
на Закона за благоустройството и Строително-полицейския правилник, създа-
дени за съвсем друга епоха…“.

Германският градостроител проф. Янзен (Янсен) при пребиваването му в
София заявява: „Аз съм готов за изготвя градоустройствен план безплатно и
да ръководя неговото прилагане, дайте ми само икономиите от паважа, кой-
то ще ви реализирам, и бъдете уверени, че ще стана архимилионер…“.
Улиците на гр. София представляват 15% от цялата площ, докато нор-
мата е 8 до 10% от общата дължина – 428 km. Изобщо, София е градът на
улиците, както ще видим, по-късно се установява и за другите градове.

Изграждането на София до 1934 г., преди създаването на наредба за за-
строяване на столицата, се извършва на базата на Закона за благоустрой-
ството и Строително-полицейския правилник, а за строежите извън
строителните граници – съгласно Благоустройствения правилник.

Кооперативните планоснимачни бюра се закриват, като дейността им
преминава под контрола на министерството под името „Сл�жба снимки,
регулации и нивелации“ към окръжните инженерства.

11 май 1934 г.
НС приема Наредба за застрояване на София. Стара София се разделя
на вътрешна и външна строителна част, строителни зони – централна,
първа, втора, трета и индустриална зона. Определят се строителните
линии към улиците, строителните линии към съседите, височината на
сградите и др.

22 юни 1934 г.
Архитектурното отделение при Столичното управление издава Наредба
№ 122 за застрояване на стара София.

81