Page 72 - AGKK-kniga

АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР

Възложено му е да организира и проведе необходимите астрономически
измервания в изграждащата се вече първокласна триангулация, да мотиви-
ра избора на референтен елипсоид, да създаде работни формули и проведе
редукционните задачи за привеждане на измерванията върху елипсоида,
да извърши ориентирането на мрежата, да мотивира предложение за из-
бор на плановите координати и за избор на картната проекция на то-
пографската карта. Д-р Христов се обръща към богатата библиотека на
Лайпцигския университет и трудовете на Хелмерт, свързани с извеждане
размерите на референтен елипсоид и неговото ориентиране по данни от
астрономическите определения. Постига забележителен резултат – не
само че усвоява теорията на Хелмерт, но дава и по-рационални решения,
като дефинира задачата с помощта на диференциални функции и редови
развития с постоянни коефициенти, при което без ущърб на точността
дава по-прагматични от изчислителна гледна точка решения. Т�зи метод
е в основата и на по-късните му работи, като например въвеждането на
Гаусовите координати и изчисляване на всички необходими за тях редук-
ции и трансформации в застъпните ивици.

В периода 1930 – 1936 г. д-р Христов работи по теорията и приложение-
то на гаусовите координати, като създава „Таблици за геодезически из-
числения по интернационалния референтен елипсоид“. За тях началникът
на Института полк. А. Ганев пише: „Формулите и таблиците са събрани и
подредени от д-р Владимир К. Христов, Н-к на астрономическото отделение
на Института. Някои от тях са изведени наново по личен негов път, а други
представляват и негов напълно оригинален труд“.
В периода 1925 – 1944 г. д-р Христов публикува в Германия над 52 научни
труда, с които става известен на световната геодезическа общност.
През 1942 г. е публикувана работата на д-р Христов: Anderung des
geographischen koordinaten infolge Umorientierung eines geodetischen Netzes
und Ubergang zum anderen Referenzellipsoid („Промяна на географските ко-
ординати при преориентиране на една геодезическа мрежа и преход към
друг референтен елипсоид“), пол�чила голямо признание в научните среди.
През 1943 г. в Лайпциг е издадена книгата Die Gauss-Krugerschen Koordinaten
auf dem Elipsoid („Гаус-Крюгеровите координати върху ротационния
елипсоид“), за която световноизвестният немски проф. д-р Харолд Болц
пише: „по мое мнение книгата на Христов може да се разглежда като
третата основна книга върху Гаус-Крюгеровите координати“. Книгата
е издадена в България през 1946 г., има няколко последващи издания в Ру-
сия и Германия.
През 1948 г. става преподавател по висша геодезия в Държавната по-
литехника, днес Университет по архитектура, строителство и геоде-
зия, където остава до пенсионирането си през 1970 г. В университета
той поставя основите, създава програмите и издава първите български
учебници по четирите основни направления – научни дисциплини, кои-
то формират и към момента знанията на студентите от геодезическа-
та специалност по висша геодезия: математична картография, физич-
на геодезия, геодезическа астрономия и висша (математична) геодезия.
72 От 1948 г. е член-кореспондент, а от 1958 г. е академик на Българската
академия на науките (БАН). От 1948 г. завежда секцията по геодезия в