Page 70 - AGKK-kniga

АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР

1921 – 1942 г.

Изпратени са 4 групи на обучение във висшите технически училища в Гер-
мания, Австрия и Италия. Висше геодезическо образование пол�чават 20
специалисти, които след завръщането си в ДГИ поемат ръководството
на техническите дейности. Много от тях дават своя принос за развитие-
то на геодезическата наука в нашата страна и за подготовката на наши
специалисти.

1922 г.
В ГИ се поставя въпросът за прилагане на земната и особено за въздушна-
та фотограметрия, която се е наричала „Аерофотограметрия“ или „Аеро-
геодетика“.
От печат излиза първият по рода си годишник на ГИ. Издава се в един
том, на два езика – български и френски. В него за първи път се дава опи-
сание на историята, структурата, кадровия състав и дейността на ГИ.
Автор на текста в годишника и превода е инж. Иван Вълков. В годишника
е отбелязано: „Организацията на Института, в свръзка с подготовката на
личния състав, играят първа роля за успехите на работите. Без това, даже
многото материални средства не биха помогнали за една методична и ус-
пешна дейност. По тези именно причини се откри Геодезическата школа на
Института, която миналата година завършиха успешно 29 человека, като
им се даде едно полувисше специално образование, а 7 человека, завършили с
най-добър успех първия курс на школата, се изпратиха във висши политех-
нически заведения в странство за получаване на висше геодезическо обра-
зование, със задължение да прослужат след това в Института най-малко
8 години. Все със същата цел, за да не се спира развоя на работите, освен
четирите геодезиста или инженер-землемери на службата в Института, се
приеха двама служащи, завършили физико-математическия факултет на на-
шия университет, които ръководени от специалисти, се готвят за предстоя-
щите астрономически работи, в свръзка с триангулацията на България, към
които работи, при желание, могат да бъдат привлечени и някои професори
от нашия университет“.

От БИАД се отделя и формира Група на инженер-земемерите в България,
която след неколкократно преименуване: Дружество на инженер-земеме-
рите (1937), Отдел по геодезия (1949), Секция по геодезия (1957), Науч-
но-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители (1965),
а през 1990 г. пол�чава сегашното си име Съюз на геодезистите и земеус-
троителите в България (СГЗБ).

1923 г.
МОСПБ издава карта на Царство България с мрежата на пътищата в
страната в мащаб 1:300 000.

70