Page 91 - AGKK-kniga
P. 91

Илюстрована хроника




               на собствените имена на собствениците и образуват обща имотна ведо-
               мост на кадастралните обекти.
               Имотната ведомост се съставя от сл�жители по кадастъра. Сл�жбата
               по кадастъра пази оригиналните планове и книжа, като отразява всички
               настъпили промени в наличните данни. Актовете, засягащи правото на
               собственост, или други вещни права върху недвижими имоти, се придру-
               жават задължително от скица на имота, издадена безплатно от общи-
               ната, която се представя на нотариуса, който я заверява и изпраща на
               общината в същия ден. Законът е в сила до 1951 г.



               1941 г.

               Проф. Владимир Христов и Иван Асен Петков от ГИ извършват махални
               измервания на 23 точки на разстояния 50 – 70 km, в Югозападна и Северна
               България. Реализирана е т.н. Махална гравиметрична мрежа (Йовев, 2003).
               Започват активни гравиметрични измервания с торзионни везни и гра-
               виметри от проф. П. Паунов и доц. Л. Димитров. Извършват се изключи-
               телно за геоложки цели.



                                                                  2
               ГИ извършва специални измервания на площ 50 km  между гр. Айтос и с. Дрен-
               ковец с цел изследване на стереокартирането със Steroplanigraph C-5 (Zeiss).


               1941 – 1942 г.
               Министерството на земеделието открива специални едногодишни курсо-
               ве за геодезисти със средно образование, в които се приемат младежи със
               завършено гимназиално образование.



               1942 г.
                                Васил  Пеевски,  след  спечелен  конкурс  за  „извънреден
                                професор по геодезия и астрономия“, е назначен за ръ-
                                ководител  на  катедра  „Геодезия“,  която  ръководи  до
                                1974 г. Т�й е един от първите петима професори, назна-
                                чени с Царски указ № 50 от 15 август 1942 г. след доклад
               на министъра на просвещението. През 1951 г. става и първият декан на
               сформиран самостоятелен Геодезически факултет.

               Васил Цанков Пеевски е роден на 7 септември 1905 г. в град Ловеч. От
               1924 г. учи в пол�висшата геодезическа школа към Държавния географски
               институт (Военна географска сл�жба) при Министерството на войната
               и завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец
               на випуска в тази школа, е изпратен с държавна стипендия да следва в
               Австрия. Завършва Висшето техническо училище във Виена през 1929 г.
               със специалност „Инженерна геодезия“. Специализира в австрийската фе-
               дерална геодезична сл�жба (1929) и в Цюрих (1942 – 1943). Професионалния
               си стаж започва като инженер в Държавния географски институт, София
                                                                                                             91
               (1929). Началник на отделението по кадастъра в Община София (1940).
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96