Page 58 - AGKK-kniga

АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР

1907 г.

Финансовият министър Лазар Паяков назначава 11-членна комисия, която
да изработи Закон за кадастъра.

Из „Беседа по кадастъра в България“, „държана в Българското икономическо
дружество“ от Ст. Дренков:
„В 1907 година, пак от Финансовото министерство е била свикана една
11-членна комисия, която на бърза ръка приготвя един законопроект… Той
предвиждаше парцелно кадастрално измерване, сложено върху точна три-
гонометрична мрежа, скопчана с мрежите на съседните държави...“.

6 януари 1908 г.
Публикува се гласуваният от НС Закон за кадастъра.

Една от най-важните негови задачи е да посл�жи като основа за данъчно
облагане на населението.
Законът се състои от 26 члена, разпределени в 7 отделни глави: 1. Цел
на кадастъра; 2. Кадастрално управление; 3. Разграничаване и поставяне
на гранични знаци; 4. Кадастрално измерване; 5. Пазене и поддържане на
кадастъра; 6. Наказателни разпореждания; 7. Средства за кадастрални
измервания.
В този закон целта на кадастъра е посочена като „физическо и юридичес-
ко определяне на недвижимия имот. Той се извършва по начин да служи за
правилно размятане (разхвърляне) на поземления данък, за въвеждане на по-
землените книги и за работи, свързани с планиметрията и алтиметрията на
страната“. Кадастралното управление според този закон се предвижда да
бъде към Министерството на финансите. Въведено е изискването преди
изработване на кадастралните планове, задължително да се разграничат
държавните, общинските и частните имоти чрез определяне на техните
граници.

Всички новоизработени кадастрални планове се обявяват пред заинте-
ресованите, като всеки собственик на имот има право в продължение на
три месеца да изложи своите бележки и възражения.

Приетият Закон за кадастъра, според който, след като се изработи ка-
дастрален план за едно населено място, всички сделки и съдебни актове,
които имат за последствие промяна на вещните права, трябва да съдър-
жат „кадастралното указание за имота“ и да бъдат придружени с копие
от плана. Ако тази формалност не бъде спазена, измененията не се впис-
ват в кадастъра, а на виновните длъжностни лица се налага глоба. Всички
разноски по кадастъра се изплащат от особен кадастрален фонд. Сред-
ствата за него се събират от вноски на собствениците на имоти в окръга
в продължение на 15 години и се допълват от държавно отчисление.

Пак в „Беседа по кадастъра в България“ на Ст. Дренков четем: „Популяр-
ността на този закон не бе голяма: 1) Защото в България са малцина ония,
58 които знаят поне отчасти какви ползи би допринесъл на страната един мо-