Page 14 - AGKK-kniga
P. 14

АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР






                             1877 г.
                             Руският император Александър ІІ утвърждава бъдещото управление на
                             „гражданската част на България“.

                             Към Главното командване на руската армия е създадена Канцелария за граж-
                             данско управление на освободените зад Дунава земи, ръководена от княз
                             Владимир Черкаски. В нея участват и българите Марко Балабанов, Найден
                             Геров, Марин Дринов, Т�дор Бурмов, Христо Стоянов. Основна задача на
                             Канцеларията е изграждане на местни органи на власт и управление.

                             Извършено е обстойно проучване от определена специална комисия, ръко-
                             водена от полковник Леонид Соболев, която събира исторически и ста-
                             тистически материали и издава под наименование „Материалы для изу-
                             чения Болгарии“ в пет тома. В изданието са включени ценни сведения за
                             устройството на администрацията, полицията, съдебното и финансово-
                             то ведомство, търговските закони, съдилищата и др. Издават се и някои
                             основополагащи за уредбата на българската държава разпоредби: „проект
                             за гражданското управление в саджаците и окръзите“, които да посл�жат
                             за организиране на новата администрация и гражданското управление в
                             българските земи.

                             Още със започване на военните действия Генералният щаб на действа-
                             щата руска армия взема решение, въз основа на триангулацията и то-
                             пографските снимки, да се изработи топографска карта на България,
                             която да подпомогне по-нататъшното развитие на страната и за нужди-
                             те на отбраната ѝ.

                             Под ръководството на полк. Лебедев, по-късно генерал от Генералния
                             щаб на руската армия, започват дейностите по проектиране, постро-
                             яване, измерване и изчисление на триангулачната мрежа на България.
                             Мрежата  е  развита  в  22  триъгълни  вериги,  с  дължина  на  страните
                             12  – 16 версти. Определени и измерени, с относителна точност от
                             1/80 000 до 1/200 000, са 6 бази. Височините на триангулачните точ-
                             ки са определени чрез тригонометрична нивелация, която се опира на
                             10 нивелачни репера, разположени на Черно, Егейско и Мраморно море.
                             Дейностите приключват през 1883 г. и са описани в 25 тома с 381 ръ-
                             кописни страници.

                             Под редакция на полк. Лебедев се отпечатват „Записки военно-топогра-
                             фическаго отдела Главнаго щтаба“, които съдържат: измерване на бази-
                             те, описание на триангулацията в България, астрономически бележки за
                             България, отклонение на отвесните линии (меридианите) на Балканския
                             пол�остров.

                             Първата топографска карта на България е изработена от руския то-
                             пографски корпус по време на самата Освободителна война (1877 – 1878)
                             и в годините непосредствено след нея. Т�пографската снимка на Източна
                             България се извършва под ръководството на полк. Жданов, тази на Запад-
              14
                             на България – на полк. А. Ернфелд, а 8 топографи с началник кап. Шмид из-
   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19