УПЪТВАНЕ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

Издадено от Министерството на териториалното развитие и строителството,  управление "Кадастър и геодезия" през 1993 г.

ФИГУРИ

ТАБЛИЦИ

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.......... УВОД

1.1.        ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.2.        СЪЩНОСТ

2.......... АПАРАТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

2.1.        АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.2.        СПОМАГАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА КЪМ АЕРОФОТОКАМЕРИТЕ

2.3.        КАЛИБРИРАНЕ НА АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.4.        ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.5.        ФОТОМАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

2.6.        САМОЛЕТ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.......... ПЛАНИРАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

3.1.        ВИДОВЕ АЕРОФОТОСНИМКИ

3.2.        ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНИРАНЕТО

3.3.        ИЗБОР НА АЕРОФОТОКАМЕРА

3.4.        ИЗБОР НА АЕРОФИЛМ

3.5.        ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.6.        ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПАРАМЕТРИТЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.7.        ПЛАН ЗА ЛЕТЕНЕ

3.8.        ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.9.        ЛЕТАТЕЛНА КАРТА

4.......... ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

4.1.        РАБОТА НА ЛЕТАТЕЛНИЯ СЪСТАВ

4.2.        ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ

4.3.        ФОТОЛАБОРАТОРНА ОБРАБОТКА НА АЕРОФИЛМИТЕ

4.4.        ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНТАКТНИ ФОТОКОПИЯ

4.5.        МАТЕРИАЛИ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

5.......... КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

5.1.        ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

5.2.        АКТ ЗА КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

6.......... ИЗРАБОТВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ

7.......... СЪХРАНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

8.......... ОБОБЩЕНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

8.1.        АЕРОФОТОКАМЕРИ

8.2.        ФОТОМАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

8.3.        САМОЛЕТ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

8.4.        ПАРАМЕТРИ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

8.5.        ПЛАН ЗА ЛЕТЕНЕ

8.6.        ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

8.7.        ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНТАКТНИ ФОТОКОПИЯ

8.8.        МАТЕРИАЛИ ОТ АЕРОФОТОЗАСНИМАНЕТО

8.9.        КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

8.10.      ИЗРАБОТВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ

8.11.      СЪХРАНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

 

ФИГУРИ

1. Схематичен разрез на еднообективна кадрова филмова аерофотокамера

2. Схема на площно аерофотоснимане

ТАБЛИЦИ

1. Технически данни за някои аерофотокамери

2. Характеристики на някои черно-бели и цветни негативни аерофилми

3. Допустими деформации на аерофилма

4. Технически характеристики на самолетите АН-30 и L-410

5. Връзка между картен и образен мащаб

6. Надлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки

7. Параметри на плана за летене - 2 страници

8. Оценка на фотографските характеристики

9. Оценка на аерофотоснимането

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Техническо задание за аерофотоснимане

2. План за летене

3. Обяснителна записка към аерофилм

4. Ключ на аерофотоснимките

5. Акт за контрол и приемане на аерофотоснимане - 6 страници

6. Сенситометрична бланка

Това "Упътване за аерофотоснимане" е трето издание на Упътването за извършване на аероснимачни работи, необходими за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500, второ издание на ГУГК от 1972 г.

Третото основно изменено издание на упътването е съставено в "Научни изследвания по геодезия и фотограметрия" ЕООД. Неговото съдържание е съобразено с наличните в страната технически средства и използваните материали за аерофотоснимане, както и с техническите изисквания за създаване и обновяване на топографски карти и планове, изработване на ортофотопланове и други продукти на въздушната фотограметрия.

Упътването за аерофотоснимане е прието от Експертния съвет по геодезия, фотограметрия, картография и кадастър към Министерство на териториалното развитие и строителството (Протокол №1 от 23 юли 1993 г.). То е задължително за всички ведомства, служби, предприятия, фирми, организации и институти, които възлагат, планират, изпълняват, контролират и приемат аерофотоснимачни работи, извършвани за създаване и обновяване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:10000, 1:5000 и 1:2000, за изработване на ортофотопланове и фотопланове в същите мащаби, за създаване и обновяване на кадастрални планове на населени места, индустриални зони, незастроени и други селищни територии в мащаби 1:1000 и 1:500, за изработване на увеличени фотокопия и фотосхеми, за създаване на дигитални модели, за определяне на точки върху местността, както и за някои други цели с подобен характер.

Това упътване влиза в сила от 1 януари 1994 г. и отменя упътването (второ издание) от 1972 г., третиращо същата материя, както и разпоредбите, които му противоречат.

1.         УВОД

1.1.      ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.1.1.   Упътването съдържа основните изисквания за планиране, изпълнение, контролиране и приемане на тези видове аерофотоснимачни работи, които са необходими за:

- създаване и обновяване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:10 000,1:5 000 и 1:2 000;

- изработване на ортофотопланове и фотопланове в мащаби 1:25 000, 1:10 000, 1:5 000 и 1:2 000;

- създаване и обновяване кадастрални планове на населени места, индустриални зони, незастроени и други селищни територии в мащаби 1:1000 и 1:500;

- изработване на увеличени фотокопия и фотосхеми;

- създаване на дигитални модели;

- определяне на точки върху местността;

- някои други цели от подобен характер.

1.1.2. В упътването са дадени онези изисквания, които влияят върху качеството на аерофотоснимането и в този смисъл имат инструкционен характер. Освен това са посочени обобщени данни и е направено кратко описание на апарати, материали, процеси и дейности, които имат пряка връзка с аерофотоснимането.

1.2.      СЪЩНОСТ

1.2.1.   Под аерофотоснимане се разбира фотографиране на земната повърхност от въздуха. Целта е да се покрие част от нея с аерофотоснимки, които имат зададени технически (геометрични и фотографски) характеристики.

1.2.2.   Аерофотоснимането е един от най-съществените процеси във фотограметрич­ното производство. От неговото своевременно, правилно и качествено планиране, подготовка и изпълнение зависи твърде много своевременното, правилното и качественото извършване на останалите фотограметрични работи.

2.         АПАРАТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

2.1.      АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.1.1. По отношение на предназначението си аерофотокамерите биват метрични и неметрични. Метричните аерофотокамери са конструирани специално за правене на аерофотоснимки, върху които ще се извършват измервания. С неметричните аерофотокамери се правят аерофотоснимки, които са предназначени предимно за фотоинтерпретиране (фотодешифриране).

С оглед на конструкцията си аерофотокамерите се подразделят на четири основни вида: еднообективни кадрови, многообективни кадрови, ивични и панорамни.

Кадровите (еднообективни и многообективни) аерофотокамери се използват за картографиране, а всичките четири вида аерофотокамери се използват за фотоинтерпретиране.

2.1.2. Еднообективните кадрови (рамкови) аерофотокамери намират най-широко приложение във фотограметрията. Направените с тях аерофотоснимки имат възможно най-високи геометрични качества. Обективът на една такава аерофотокамера е неподвижен спрямо фокалната равнина. Аерофилмът, най-общо казано, също се задържа неподвижен в момента на експонацията. Целият кадър се експонира едновременно при отваряне на специално конструиран затвор.

2.1.3. Схематичният разрез на една еднообективна кадрова филмова аерофотокамера (АФК) е показан на фиг. 1.

Трите основни части на аерофотокамерата са конус (1), тяло (2) и касета (3). Към нея принадлежат подставка (върху която аерофотокамерата се монтира в самолета), контролни и спомагателни устройства (необходими за правилното й действие).

2.1.4. Конусът 1 (външен конус) носи обектив, затвор, диафрагма и филтър. Повечето аерофотокамери имат и вътрешен конус, който поддържа обектива и опорната рамка в неизменно взаимно положение. Долната част на вътрешния конус, където са монтирани обектива, затвора и диафрагмата, се намира във външния конус, а горната му част, към която е закрепена опорната рамка, се намира в тялото на аерофотокамерата. Конусът на някои аерофотокамери е сменяем и могат да се комплектуват с различни обективи.

2.1.5. Обективът 4 (фотообектив) е най-важният конструктивен елемент на аерофотокамерата. Предимно от неговото качество зависят фотографските и геометрични качества на аерофотоснимките. Обективите се характеризират със следните параметри: фокусно разстояние, обхват, относителен отвор, светлосила и разделителна способност.

2.1.6. Фокусно разстояние f е разстоянието между задната главна точка на обектива и фокалната равнина на фотокамерата. Според неговата големина обективите на аерофотокамерите се подразделят на:

късофокусни                           f до 15 см,

среднофокусни                      f от 15 до 30 см,

дългофокусни             f от 30 до 50 см,

свръхдългофокусни               f над 50 см.

За определен период от време фокусното разстояние е постоянна величина, която е известна до 0,001 мм.

2.1.7. Обхват α (ъглов обхват, ъгъл на зрителното поле) е ъгълът, под който се вижда диагонала на рамката на аерофотокамерата, гледан от задната главна точка на обектива. Според размера на ъгловия обхват обективите на аерофотокамерите се подразделят на:

тесноъгълни (теснообхватни)                                              α от 30g до 45g,

нормалноъгълни (нормалнообхватни, нормални)            α от 60g до 70g,

полуширокоъгьлни (полуширокообхватни, междинни)    α от80g до 90g,

широкоъгълни (широкообхватни)                                       α от 100g до 115g,

свръхширокоъгълни (свръхширокообхватни)                    α от 130g до 140g.

2.1.8. Относителен отвор е (максимален относителен отвор) на обектива е отношението на диаметъра d на действителния му отвор към фокусното разстояние:

                                                                (1)

Максималният относителен отвор на обективите на най-често срещаните аерофотока­мери е от 1:4 до 1:9.

2.1.9. Светлосилата к на обектива е пропорционална на количеството светлина,което попада върху единица площ от образа. Определя се от квадрата на относителния отвор, умножен с константа С, която зависи от степента на поглъщане на светлина от стъклото:

                                       (2)

2.1.10. Разделителна способност е възможността на обектива да предаде разделено най-малките подробности от обекта върху фокалната равнина. Обективите на аерофотокамерите имат разделителна способност в средата между 40 и 60 линии в милиметър, а в краищата между 30 и 45 линии в милиметър.

2.1.11. Обективите на аерофотокамерите притежават грешките сферична аберация (сферична грешка), хроматична аберация (цветна грешка), астигматизъм (дъга, запетая), отслабване на яснотата (загуба на осветяването), засенчване, дисторзия (разтегляне, изкривяване, деформация).

2.1.12. Дисторзията влияе върху геометричните качества на фотообраза, поради което има особено значение за фотограметрията. Тя причинява изместване на образите върху фокалната равнина от тяхното истинско положение. Подразделя се на радиална и тангенциална. Радиалната дисторзия на обективите на аерофотокамерите не трябва да бъде по-голяма от 0,01 мм.

2.1.13. Затворът 6 и диафрагмата 7 съвместно регулират количеството светлина,  което трябва да премине през обектива. Разположени са в свободното пространство между отделните лещи, от които е съставен обективът. Затворът контролира времетраенето на преминаване на светлина през обектива, а диафрагмата определя размера на светлинния сноп, преминаващ през обектива.

Най-често срещаната диафрагма е ирисовата. Затворът трябва да осигурява едновременно осветяване на цялата фокална равнина. Има различни видове затвори. Най-често срещан е листовидният затвор (централен затвор).

Продължителността на експонацията, която контролира затворът, може да се изменя от 1/50 до 1/2000 сек., но най-често е от 1/100 до 1/1000 сек.

2.1.14. Тялото 2 на аерофотокамерата носи задвижващ механизъм, електромотор, електрически връзки и ключове, необходими за работа с фотокамерата. В камерното тяло се намира горната част на вътрешния конус, към който е закрепена опорната рамка на аерофотокамерата.

2.1.15. Задвижващият механизъм, който се задейства с електромотор, осъществява работния цикъл на аерофотокамерата. Един работен цикъл обхваща:

- придвижване (транспортиране) на част от аерофилма с дължина колкото е размерът на един кадър от ролката с неекспониран към ролката с експониран аерофилм;

- прилепване (изравняване) към фокалната равнина на подготвената за експониране част от филма;

- отваряне на затвора и експониране на аерофилма;

- затваряне на затвора и прекъсване на експонацията;

- освобождаване на филма от прилепването и подготовка за следващия цикъл. Работният цикъл на съвременните аерофотокамери не надхвърля 2 секунди.

2.1.16. Във фокалната равнина 8 на аерофотокамерата се фокусират идващите от местността светлинни лъчи, след като са преминали през обектива. Фокалната равнина се материализира с горната повърхност на опорната рамка на фотокамерата. Нейната равнинност трябва да бъде в границите на 0,01 мм. Опорната рамка определя размера на кадъра (формата) на аерофотоснимката, който може да бъде 18х18, 23х23 или 30х30 см.

2.1.17. Върху опорната рамка са материализирани рамковите марки на аерофотокамерата. Най-често те са 4 и са разположени по средата на четирите страни на рамката или в четирите й ъгли. Рамковите марки се експонират върху всеки кадър по време на фотографирането. Някои аерофотокамери имат по 8 рамкови марки (в ъглите и по средата на опорната рамка). Координатите на рамковите марки или разстоянията между тях трябва да бъдат определени с точност не по-малка от ±0,01 мм.

2.1.18. Касетата 3 на аерофотокамерата съдържа две ролки - с неекспониран и експониран филм, както и механизми за транспортиране на аерофилма от едната върху другата ролка и за прилепване (изравняване) на филма към фокалната равнина. Прилепването на филма може да се осъществи във аерофотокамерите по няколко начина. Най-често аерофилмът се прилепва към метална изравнителна (всмукателна) плоча, която лежи във фокалната равнина. Тази плоча се намира зад филма и се опира на опорната рамка на аерофотокамерата. Изравнителната плоча не трябва да се отклонява от идеалната равнина повече от 0,01 мм. Касетата се закрепва и отделя от тялото на аерокамерата и може да бъде заменяна по време на полета. Носи аерофилм с дължина 120, 150 или 215 м.

2.1.19. По-новите аерофотокамери имат устройство за компенсиране на изместването на фотообраза, което може да се получи през времето докато затворът е отворен, тъй като в същото време самолетът се движи.

2.2.      СПОМАГАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА КЪМ АЕРОФОТОКАМЕРИТЕ

Към аерофотокамерата принадлежат контролни и спомагателни устройства, някои от които са неразделно свързани с нея, а други улесняват работата и контрола над нея. Такива са подставката, командното устройство, филтрите, навигационната тръба, светломерът, статоскопът и др.

2.2.1. Посредством специална подставка (станок) аерофотокамерата се монтира над отвор (люк), който се намира на пода на самолета. Конструирана е така, че:

- намалява влиянието от вибрациите на самолета;

- позволява аерофотокамерата да се върти около три взаимноперпендикулярни оси;

- поддържа аерофотокамерата във вертикално положение (когато се прави вертикална аерофотоснимка).

Подставката може да се наклонява, с което на аерофотокамерата може да се дава наклон до 30g. Върху една и съща подставка могат да се монтират различни аерофотокамери.

2.2.2. Командното устройство (команден, контролен прибор) служи за управление и контрол на аерофотокамерата по време на работа. Комбинира във себе си визьор и интерваломер (регулатор на застъпването). През визьора се вижда част от месността, която се обхваща от една аерофотоснимка. Посредством интерваломера се следи за спазване на предписаното надлъжно застъпване (препокриване) между последователните аерофотоснимки. Командното устройство се монтира отделно от фотокамерата и е свързано с нея посредством кабели.

2.2.3. Филтърът 5 се намира пред обектива на аерофотокамерата и има следните функции:

- да ограничава достъп до обектива на някои части от светлинния спектър, които са вредни за качеството на аерофотоснимките, или спирането им с оглед специфичното предназначение на фотоснимането;

- да намалява вредното влияние на някои съставни части от атмосферата (влага, прах и др.) върху преминаващите през нея светлинни лъчи;

- да спомага за равномерното осветяване на целия формат на кадъра;

- да предпазва обектива от прах и механични повреди.

Филтрите са сменяеми. Могат да бъдат безцветен (за цветна аерофотоснимка), жълт,

оранжев, червен, инфрачервен, сандвичен тип (съставен от няколко слоя).

2.2.4. Навигационната тръба служи за водене на самолета по осите на отделните ивици при извършване на аерофотоснимането.

2.2.5. Светломерът (експонометърът) служи за определяне големината на експонацията в зависимост от осветеността на засниманата местност, въз основа на която се определя времетраенето на експонацията и размерът на диафрагмата. С помощта на вграден автоматичен експонометър в някои аерофотокамери, сервоустройство непрекъснато променя диафрагмата в зависимост от осветеността на местността,  зададената експонация и чувствителността на аерофилма.

2.2.6. Статоскопът служи за определяне надморската височина на самолета в момента на експонацията.

2.2.7. Други спомагателни устройства са: жироскоп (осигуряващ минимално отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса), профилен регистратор (непрекъснато регистрира профила на местността за определяне височината на летене), хоризонтална фотокамера (фотографира видимия хоризонт за определяне наклона на аерофотокамерата в момента на експонацията), висотомер, радиовисотомер, скоростомер, глобална система за позициониране (GPS).

2.2.8. Аерофотокамерата има регистрираща система, посредством която върху рамката на всяка аерофотоснимка се отбелязват :

- фабричен номер на аерофотокамерата;

- фокусно разстояние на обектива;

- пореден номер на аерофотоснимката;

- показания на висотомера;

- положение на мехурчето на кръглата либела в момента на експонацията;

- час на фотографиране;

- поле за означаване на заснетия обект, година на заснимане и пореден номер на аерофилма;

- някои други данни.

2.3.      КАЛИБРИРАНЕ НА АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.3.1. Под калибриране на аерофотокамерата се разбира определяне на метричните й характеристики (параметри), необходими за фотограметричните измервания, които ще се извършват върху аерофотоснимките.

2.3.2. При калибрирането се определят следните величини:

- фокусно разстояние на обектива (камерна константа);

- радиална и тангенциална дисторзия на обектива;

- разделителна способност на обектива;

- координати на главната точка в образната координатна система;

- координати на рамковите марки на аерофотокамерата в образната координатна система, или разстоянията между рамковите марки, или и координатите и разстоянията;

- ъгъл на пресичане на линиите, които свързват срещулежащите рамкови марки;

- равнинност на фокалната равнина.

2.3.3. Всяка аерофотокамера се калибрира, след като се произведе, както и периодично по време на използването й. Периодичното калибриране се извършва най-малко  един път годишно, преди активния летателен сезон. Резултатите от калибрирането се представят в паспорт (сертификат) на аерофотокамерата. В него линейните величини се изразяват до 0,001 мм, а ъгловите до 0,0001g.

2.3.4. Изпълнителят на аерофотоснимането (авиокомпанията) е задължен да изпраща на заявителите на аерофотоснимане (геодезическите предприятия) копие от паспорта (сертификата) след всяко калибриране на аерофотокамерата.

2.3.5. Методите на калибриране на аерофотокамери се подразделят на лабораторни, полски, звездни и динамични.

Лабораторното калибриране се извършва с помощта на специална калибровъчна апаратура в заводите производители на въздушни фотокамери или в метрологичните лаборатории на някои геодезически служби, научни институти и учебни заведения. Тези методи са скъпи и не общодостъпни.

2.3.6. За прилагане на полските, звездните и динамичните методи за калибриране на аерофотокамери не е необходима специална апаратура. Могат да се изпълняват от ползувателите на аерофотокамери. С тях се проверяват някои от най-съществените геометрични условия и се уточняват някои данни от лабораторното калибриране.

2.4.      ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ АЕРОФОТОКАМЕРИ

2.4.1. В табл.1 са посочени технически данни за някои аерофотокамери.

2.4.2. Най-общо аерофотокамерите се класифицират по ъгловия обхват на обектива (виж т.2.1.7), но по-пълното им класифициране става съобразно фокусното разстояние на обектива и формата на кадъра. Между тези характеристики съществува тясна връзка.

2.4.3. Данните в табл.1 определят експлоатационните качества на всяка аерофотока­мера. Когато се подбира аерофотокамера за изпълнение на определена задача, най-важните характеристики са фокусното разстояние и форматът. Те определят останалите параметри при планиране на аерофотоснимането.

2.4.4. Тесноъгълните аерофотокамери се използват предимно за разузнаване, общ контрол на местността и изработване на фотомозайки.

Нормалноъгълните аерофотокамери се използват за фотоинтерпретиране, картиране предимно на населени места с високо и гъсто застрояване, цветна аерофотография, изработване на фотомозайки и диференциално фототрансформиране.

Полуширокоъгълните аерофотокамери са междинни между нормалноъгълните и широкоъглните. Производството им е свързано с определен етап от развитието на аналоговите стереокартировъчни апарати.

Широкоъгълните аерофотокамери се използват за всякакви цели.

Свръхширокоъгълните аерофотокамери се използват за картиране на равнинна местност или когато се налага фотоснимане от малка височина над терена.

Във фотограметричното производство у нас се използват предимно широкоъгълните аерофотокамери RMK А 15/23 (Цайс-Оберкохен), MRB 15/2323 (Цайс-Йена) и RC 10 (Вилд), а в някои случаи нормалноъгълната аерофотокамера MRB 30/2323 (Цайс-Йена).

2.5.      ФОТОМАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

2.5.1. За аерофотоснимане се използват почти изключително филм и много рядко стъклени плаки.

Аерофилмът обикновено има дължина 60 или 120 м, широчина 19, 24 или 32 см и дебелина 0,13, 0,10 или 0,06 мм. Основата на аерофилма може да бъде ацетатна или полиестерна. Полиестерната основа деформира незначително, както под влияние на мокрите фотографски процеси, така също при промяна в условията на ползване и съхранение (температура и влажност на въздуха).

2.5.2. Аерофилмът трябва да има голяма чувствителност (черно-белият 20 до 30 DIN), разделителна способност от 60 до 130 линии в милиметър, подходяща контрастност и трайност на фотографската емулсия няколко години.

2.5.3. В зависимост от чувствителността на фотографската емулсия към различните части на електромагнитния спектър аерофилмите са черно-бели (панхроматични), цветни, спектрозонални, инфрачервени (черно-бели или цветни). Всеки вид аерофилм се използва за определена цел. В табл.2 са дадени характеристики на някои негативни аерофилми.

2.5.4. Панхроматичният черно-бял аерофилм се използва най-широко за фотограметрично картиране и фотоинтерпретиране.

Цветният филм се използва предимно за фотоинтерпретиране и по-малко за картиране. Той предава по-добре нюансите на заснетата местност отколкото черно-белия филм.

Спектрозоналните филми са чувствителни към определени части от електромагнитния спектър. Използват се за фотоинтерпретиране на обекти, които отразяват съответните лъчи.

Инфрачервеният черно-бял филм се използва за фотоинтерпретиране, разузнаване (откриване на маскировка) и рядко за картиране. Върху него се изобразяват детайли от заснетата местност, които не могат да се изобразят върху черно-белия панхроматичен филм.

Инфрачервеният цветен (фалшиво цветен) филм се използва за фотоинтерпретиране при следене развитието на растителността, класифициране на почвите, установяване на замърсяването на водите и др.

Спектрозоналните филми и инфрачервените филми с фалшиви цветове намират широко приложение при аеро- и космическите дистанционни методи за изследване на природните източници и екологично картографиране.

2.5.5. Деформациите на аерофилма се дължат предимно на стабилността на основата върху която е нанесен фотоемулсионният слой. Те биват ортогонална, афинна и неравномерна.

Ортогоналната деформация се характеризира с равномащабно изменение по двете оси на образната координатна система. Не трябва да е по-голяма от 0,05%. Компенсирането й може да стане при фотограметричните измервания.

Афинната деформация се характеризира с разномащабно изменение по двете координатни оси. Не трябва да е по-голяма от 0,05% средно за един аерофилм и 0,08% за отделна аерофотоснимка. При аналоговите фотограметрични методи на измерване тя може частично да се компенсира, а при аналитичните методи - напълно.

Допустимите стойности на Ортогоналната и афинната деформация са посочени в табл.3.

Неравномерната деформация се характеризира с неравномерно свиване или разтягане по двете координатни оси. Може да се установи и компенсира при фотограметричните измервания ако аерофотоснимките са направени с аерофотокамера снабдена с резо (квадратна мрежа, проектирана във фокалната равнина).

2.6.      САМОЛЕТ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

2.6.1 .Самолетът за аерофотоснимане трябва да отговаря на следните основни изисквания:

- конструкцията му да е съобразена с физико-географските и климатични особености на районите, където ще се използва;

- да набира бързо височина, да има висок таван (максимална надморска височина на летене) и да осигурява достатъчна продължителност на полета;

- да може да лети с малка скорост и да бъде стабилен по трите си оси по време на полета;

- да бъде маневрен с оглед бърза промяна на посоката, скоростта и височината на полета;

- да има място за монтиране и работа на снимачната апаратура (поне две аерофотокамери), подходящо разположени отвори (люкове), защитени с предпазни стъкла и обзаведена тъмна кабина;

- конструкцията му да осигурява видимост от хоризонта до надира и изгорелите газове от двигателите да не пречат на аерофотоснимането;

- да има съвременна навигационна апаратура и осигурена връзка между пилота, щурмана и бордния фотограф.

2.6.2. Изискванията към скоростта и тавана на самолета зависят от мащаба на аерофотоснимките, както следва:

- за аерофотоснимки в мащаб по-едър от 1:6000 се използва самолет с оптимална скорост 180-300 км/час и таван 3,5 км.

- за аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:6000 се използва самолет с оптимална скорост 300-600 км/час и таван 10 км.

2.6.3. За аерофотоснимане в нашата страна се използват самолетите АН-30 и L-410. Първият е руско производство, а вторият - чешко.

Самолетът Антонов АН-30 е модификация на пътническо-товарния самолет АН-24 с близки до неговите технически характеристики. Има два турбовитлови двигателя, горно разположение на крилата (което го прави стабилен и осигурява добра видимост), специална навигационна кабина (остъклена предна част), пет отвора (люка) за монтиране на аерофотокамери и контролни устройства, както и тъмна кабина за зареждане на касети с филм. Самолетът е херметизиран и снабден със специална навигационна апаратура за аерофотоснимане.

Самолетът L-410 - фотограметричен вариант има два турбовитлови двигателя, горно разположение на крилата, три люка и тъмна кабина. Може да излита и каца на малки почвени писти и да поддържа малки скорости на летене.

В табл.4 са дадени някои по-важни технически характеристики на самолетите АН-30 и L-410.

3.         ПЛАНИРАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

3.1.      ВИДОВЕ АЕРОФОТОСНИМКИ

3.1.1.   Под аерофотоснимка се разбира, както отделната аерофотоснимка, получена в резултат на аерофотоснимане, така също съвкупността от фотоснимки, с които е покрита част от земната повърхност след изпълнение на аерофотоснимането. В този смисъл аерофотоснимката може да бъде класифицирана според:

- вида на използваната аерофотокамера и нейните характеристики,

- положението на оптическата ос на аерофотокамерата при изпълнение на фотоснимането,

- фотографските характеристики на използвания аерофилм,

- начина на изпълнение на аерофотоснимането.

3.1.2. В зависимост от вида на аерофотокамерата, аерофотоснимката може да бъде кадрова, процепна или панорамна.

Кадровата аерофотоснимка се прави с кадрова аерофотокамера и има най-високи геометрични качества, поради което се използва най-често във фотограметрията. В зависимост от ъгловия обхват на обектива на аерофотокамерата кадровата аерофотоснимка може да бъде:

- теснообхватна - прилага се за разузнаване, общ контрол на местността и изработване на фотомозайки;

- нормалнообхватна - прилага се за фотоинтерпретиране, стереокартиране в едри мащаби, предимно на населени места с високо и гъсто застрояване, цветна фотография, изработване на фотомозайки и диференциално фототрансформиране;

- полуширокообхватна - междинна между широкообхватната и нормалнообхватната;

- широкообхватна - намира най-широко приложение за фотограметрични измервания и картиране на всякакви обекти за различни цели;

- свръхширокообхватна - прилага се за картиране на равнинна местност, заснета от малка височина.

Кадровата аерофотоснимка може да има формат 118, 23х23 или 30х30 см. Може да е направена с аерофотокамера с фокусно разстояние 60, 30, 21, 15 или 9 см.

3.1.3. В зависимост от положението на оптическата ос на аерофотокамерата по време на изпълнението на аерофотоснимането аерофотоснимката може да бъде вертикална, наклонена, конвергентна или хоризонтална.

Под вертикална аерофотоснимка се разбира тази, която е направена при отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса не по-голямо от 5g. Използва се най-много във фотограметрията поради следните преимущества:

- фотограметричните измервания се извършват по-лесно, понеже геометричните връзки между фотоснимката и обекта са по-прости;

- върху фотоснимката има по-малко закрити части от местността, поради малкия наклон на лъчите, идващи от земната повърхност;

- лъчите от местността стигат до обектива на аерофотокамерата по най-късия път, поради което влиянието на атмосферната рефракция върху тях е по-малко;

- фотодешифрирането е улеснено, поради подобието между плановото изображение на обектите от местността и техните фотоизображения;

- непосредственото ползване на фотоснимката е улеснено, поради не много голямата разлика в мащабите на отделните й части.

3.1.4 В зависимост от основните фотографски характеристики на аерофилма, с който е изпълнено аерофотоснимането, въздушната фотоснимка може да бъде панхроматична (черно-бяла или цветна), спектрозонална или инфрачервена. Фотографските качества на аерофотоснимката са такива, каквито са характеристиките на аерофилма, с който е направена. В нашата практика най-голямо приложение  има панхромаичната черно-бяла аерофотоснимка.

3.1.5. В зависимост от начина на изпълнение на аерофотоснимането, то може да бъде единично, ивично или площно.

Единичното аерофотоснимане се прави самостоятелно, в резултат на което се получават отделни аерофотоснимки, без връзка с други фотоснимки. Използва се за заснимане на отделни малки обекти, за дозаснимане на части от по-големи обекти или за разузнаване.

В резултат на ивичното (маршрутно) аерофотоснимане се получават няколко единични фотоснимки, които са заснети последователно и се препокриват (застъпват) надлъжно по оста на летене. Прилага се предимно за проучване на линейни обекти (поречия на реки, пътища, ж.п. линии, канали, далекопроводи).

Площното аерофотоснимане се състои в получаване на няколко успоредни ивици от фотоснимки, които се застъпват напречно на осите на летене. Прилага се най-много във фотограметрията за картографиране.

3.2.      ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНИРАНЕТО

3.2.1. Планирането на аерофотоснимането включва:

- изясняване на неговото предназначение и някои подробности по изпълнението му,

- избиране на техническите средства и материали за аерофотоснимане,

- определяне на параметрите на аерофотоснимане,

- изчисляване елементите на плана за летене,

- съставяне на техническо задание за аерофотоснимане и летателна карта.

3.2.2. Предназначението на аерофотоснимането се определя от целта, за която са необходими фотоснимките в района, над който ще се извърши аерофотоснимането. От аерофотоснимките може да се изискват или добри метрични качества, или високи фотографски качества, или оптимална комбинация от двете. Фотоснимки с добри метрични качества са подходящи за стереокартиране, аеротриангулация, създаване на дигитални модели или фотограметрични измервания с друго предназначение, когато от фотоснимките се извлича метрична информация. Високи фотографски качества се изискват за фотоинтерпретиране, изработване на фотосхеми, за фототрансформиране и диференциално фототрансформиране.

Районът, над който ще се изпълни аерофотоснимането, може да има различни физико-географски характеристики:

- равнинен, хълмист, планински;

- освен това: открит, залесен, застроен (характер на застрояването);

- както и: вид и фотогенност на почвената и растителната покривка.

3.3.      ИЗБОР НА АЕРОФОТОКАМЕРА

3.3.1. Правилният избор на аерофотокамерата може да се направи с помощта на изложеното в раздели 2.4 и 3.1. Подходяща аерофотокамера се избира в зависимост от предназначението на аерофотоснимането и физикогеографската характеристика на района, над които ще се изпълни. Аерофотоснимки с добри метрични качества се получават с калибрирана кадрова еднообективна аерофотокамера.

3.3.2. При наши условия, с оглед наличните аерофотокамери, трябва да се направи избор между нормалнообхватна аерофотокамера (f = 30 см, формат 23х23 см) или широкообхватна аерофотокамера (f = 15 см, формат 23х23 см). Нормалнообхватна аерофотокамера (30/23х23 см) се препоръчва за аерофотоснимане на населени места с височина на постройките над 10 м. Може да се избере и аерофотокамера формат 18х18 см с f = 21 см (нормалнообхватна) или f = 11,5 см (широкообхватна). Използването на малкоформатните аерофотокамери не е препоръчително и трябва да се прави само ако особени причини налагат. Една такава причина е ограничените възможности на някои картировъчни апарати по отношение формат и фокусно разстояние на аерофотоснимките.

3.4.      ИЗБОР НА АЕРОФИЛМ

За получаване на аерофотоснимки с добри метрични качества се използва дребнозърнест аерофилм с голяма разделителна способност. Правилният избор на аерофилм може да бъде направен с помощта на изложеното в т.2.5.4. Всички аерофилми, посочени в табл.2 имат достатъчно голяма разделителна способност за целите на картографирането. Тъй като за тази цел най-често се прилага черно-бяла фотография, подходящи са панхроматичните аерофилми.

3.5.      ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.5.1. Под параметри на аерофотоснимане се разбират величините, които определят геометричните условия на неговото изпълнение. Някои от тези параметри се избират (задават) с оглед предназначението на аерофотоснимането. Това са параметрите на аерофотокамерата (фокусно разстояние и формат) и мащабът на аерофотоснимките. Останалите параметри се изчисляват въз основа на избраните (зададени) параметри. Това са височина на летене над местността, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките, пространствена база, разстояние между осите на летене и други производни величини. Всичките или повечето параметри на аерофотоснимане са постоянни за един обект.

3.5.2. Мащабът на аерофотоснимките (образен мащаб) е в тясна връзка с:

- мащаба на картата (картен мащаб), която ще се изработва,

- параметрите на аерофотокамерата (фокусно разстояние и формат), с която ще се извърши аерофотоснимането,

- качеството на аерофилма, който ще се използва,

- основното сечение на релефа,

- възможностите на фотограметричните апарати, с които ще се изпълнят измерванията върху аерофотоснимките.

Правилният избор на образен мащаб е от голямо значение за целесъобразното съчетание между точност и икономичност на продукцията. Връзката между картен и образен мащаб при наши условия е дадена в табл.5.

3.5.3. След като са избрани мащабът 1/mc на вертикалната аерофотоснимка и аерофотокамерата с фокусно разстояние f, средната височина на летене (фотографиране) Н над местността се определя по следната формула:

Н=f.mc .                                     (3)

Абсолютната (надморска) височина на летене се получава, като към средната височина на летене над местността се прибави средната надморска височина на местността, над която ще се извърши аерофотоснимането.

3.5.4. Височинната точност на фотограметричните измервания зависи от отдалечението на обекта от фотостанцията (височината на летене над местността), поради което в някои случаи се налага тя да бъде водеща при планиране на аерофотоснимането, вместо мащабът на аерофотоснимките. Мащабът на аерофотоснимките, фокусното разстояние на аерофотокамерата и средната височина на летене над местността са три взаимно свързани параметра. Тази зависимост трябва правилно да се използва при планиране на аерофотоснимането и то така, че съобразно с целта на аерофотоснимането и с условията на неговото изпълнение да се избират за водещи два от трите параметъра Н, f и mc.

3.5.5. Когато аерофотоснимането е предназначено за аналогово стереокартиране, върху избора на аерофотокамерата и височината на летене влияят следните конструктивни ограничения на аналоговите стереокартировъчни апарати:

- обхват на фокусното разстояние на проекционните камери,

- оптимално съотношение между машинен и картен мащаб,

- височинен обхват на картировъчния апарат.

3.5.6. При площно аерофотоснимане за да се покрие местността непрекъснато (без разкъсване) с аерофотоснимки, те трябва да се препокриват (застъпват). В зависимост от предназначението на аерофотоснимането и от характера на местността, застъпването между отделните аерофотоснимки може да има различен размер.

Между последователните аерофотоснимки от една ивица се осигурява надлъжно застъпване. За да се получи стереоефект надлъжното застъпване трябва да бъде повече от 50% и най-често е около 60%. За нуждите на диференциалното фототрансформиране или когато се цели образите на някои точки от местността да попаднат на избрано място върху аерофотоснимките надлъжното застъпване е 80 %.

Между отделните ивици от аерофотоснимки се осигурява напречно застъпване. За да не се получи разкъсване между отделните ивици, при каквато и да е характеристика на местността, напречното застъпване е обикновено около 25% - 30%.

Площното аерофотоснимане е показано схематично на фиг.2. В табл.6 е посочен размерът на надлъжното и напречното застъпване между аерофотоснимките в зависимост от начина на фотограметричните измервания, картния мащаб и формата на аерофотокамерата.

3.5.7. Пространствена база на аерофотоснимането е разстоянието между две съседни фотостанции във въздуха по време на полета на самолета при две последователни експонации. Означена е на фиг.2 с В. С Q е означено разстоянието между две съседни оси, по които самолетът лети при снимане на две съседни ивици аерофотоснимки. С D е означена страната на квадрата от местността, която се покрива от една аерофотоснимка със страна d.

3.5.8. Надлъжното р и напречното q застъпване се изразява в проценти и се определя по следните формули:

,                                (4)

 

.                                (5)

 

Страната на квадрата от местността, който се покрива от една аерофотоснимка е:

,                                           (6)

където d е форматът и mc е мащабното число на аерофотоснимката.

3.5.9. Пространствената база се изчислява по следната формула:

.        (7)

Разстоянието между две съседни оси на летене е:

.       (8)

Мащабно умаленият размер b на пространствената база В върху аерофотоснимките е :

.                         (9)

При зададено надлъжно застъпване р между последователните аерофотоснимки от една ивица, размерът b на образа на базата върху фотоснимките зависи само от размера d на фотоснимките.

3.5.10. Базисно отношение v е отношението между пространствената база В на аерофотоснимане и височината Н на летене над местността:

.                          (10)

За един и същ вид аерофотокамера (формат d, фокусно разстояние f) и един и същ процент на надлъжно застъпване р между аерофотоснимките базисното отношение v е постоянна величина и не зависи от мащаба на аерофотоснимките.

За аерофотокамери с формат d = 23 см при надлъжно застъпване р = 60% базисните отношения са:

тесноъгълни                                       (f = 61 см)                   v = 0,15 = 1:6,6 ,

нормалноъгълни                               (f = 30,5 см)                v = 0,30 = 1:3,3 ,

полуширокоъгълни                           (f = 21 см)                   v = 0,44 = 1:2,3 ,

широкоъгълни                                   (f = 15 см)                   v = 0,60 = 1:1,7,

свръхширокоъгьлни                          (f = 9 см)                     v = 1,02 = 1:1 .

При по-голямо базисно отношение ъгълът на засичане е по-голям, което повишава точността на стереоскопичното измерване. Поради това е за предпочитане аерофотоснимането да се извършва с широкоъгълна аерофотокамера с малко фокусно разстояние, ако други причини не налагат ползването на нормалнообхватна аерофотокамера с по-голямо фокусно разстояние.

3.5.11. Площ на една аерофотоснимка е площта от местността, която се покрива от една отделна аерофотоснимка:

.                                (11)

3.5.12 Площ на един модел е площта от местността, която се покрива от една стереодвойка (стереомодел):

.                        (12)

3.5.13. Полезна (нетна) площ на един модел е площта от местността, която се покрива от използваемата част на един модел при площно аерофотоснимане:

.           (13)

3.5.14. Броят на аерофотоснимките в една ивица се определя по формулата:

,                                       (14)

където Lp е дължината на района, подлежащ на заснимане.

3.5.15. Броят на ивиците в обекта се определя по формулата:

,                                (15)

където Lq е широчината на района, подлежащ на заснимане.

3.5.16. Общият брой на необходимите аерофотоснимки е:

.                                         (16)

3.5.17. Временният интервал между две последователни експонации се определя по формулата:

,                                               (17)

където V е работната скорост на самолета.

3.5.18. Времетраенето на най-малката експонация се определя по формулата:

,                                     (18)

където δ е допустимото изместване (размазване) на фотоизображенията вследствие придвижването на самолета по време на експонацията.

Изместването δ на фотоизображението трябва да не надвишава 0,03 мм при аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:5 000 и когато аерофотокамерата е снабдена с устройство за компенсиране изместването, а да не надвишава 0,05 мм в останалите случаи.

3.6.      ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПАРАМЕТРИТЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.6.1. Физико-географските условия на местността, метеорологичните условия и възможностите на самолетоводенето причиняват следните отклонения от разгледаните в раздел 3.5 параметри на аерофотоснимане: изменение в мащаба на аерофотоснимките, изменение на застъпването между фотоснимките, отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата, отнасяне на самолета, неправолинейност на полета, отскоци на самолета.

3.6.2. Изменение на мащаба на аерофотоснимките може да се причини от:

- изменение в надморската височина на летене,

- изменение в надморската височина на местността,

- едновременното действие на двете причини.

Както първата, така и втората причина променят разстоянието от фотостанцията до местността (височината на летене). Влиянието на това изменение Δmc върху мащабното число на аерофотоснимките се установява по следната формула:

.                                        (19)

Височината на летене в равнинните части на обекта не трябва да се различава от зададената с повече от 5%, а при летателна височина под 1 км - с не повече от 50 м.

Изменението в образния мащаб влияе върху размера на покриване на местността с аерофотоснимки. С нарастване мащаба на аерофотоснимките площта, която се покрива намалява и може да се стигне до разкъсване между отделните аерофотоснимки. Това се избягва чрез променяне на интервала между две последователни експонации.

3.6.3. Изменение на застъпването между фотоснимките може да настъпи поради:

- релефа на местността,

- промяна на височината на летене,

- наклона на оптическата ос на аерофотокамерата.

Изменението на надлъжното застъпване Δр между аерофотоснимките, поради изменение Δh в релефа, се изчислява по формулата:

,                                       (20)

което може да се компенсира с промяна в дължината на пространствената база:

.                             (21)

Изменението Δр в надлъжното застъпване между аерофотоснимките поради промяна в превишението на местността е:

.                      (22)

По тази формула се определя процентът Δр , с който трябва да се увеличи надлъжното застъпване р между аерофотоснимките, когато размерът на превишението на местността е Δh и аерофотоснимането се извършва от височина Н над местността. Ако надлъжното застъпване не се увеличи може да се получи недопустимо намаляване на застъпването под 50%. Увеличено надлъжно застъпване се постига, когато се намали размерът на пространствената база.

Промяната на височината на летене над терена, освен изменение в мащаба на аерофотоснимките, може да причини и недопустимо намаляване на надлъжното застъпване под 50% . Това се преодолява също като се намали пространствената база.

Надлъжното и напречното застъпване в планинска местност не може да бъде по-малко съответно от 56% и 20% за стереокартиране и по-малко от 10% и 12% за фототрансформиране.

3.6.4. Когато отклонението на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса в направление на летенето е голямо, може да причини намаляване на надлъжното застъпване между аерофотоснимките под 50%. Ако това отклонение е напречно на оста на летене, може да предизвика разкъсване между съседните ивици аерофотоснимки. В тези случаи аерофотоснимането над съответната част от местността трябва да се повтори.

Максимално допустимото отклонение на оптическата ос на аерофотокамерата от отвесната линия е както следва: при височина на летене над 750 м - до 2g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 3g, при височина на летене над 750 м - до 3g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 4g.

3.6.5. Под отнасяне на самолета се разбира неговото странично изместване успоредно на предвидената ос на летене. Причинява се под въздействие на страничен вятър. За да се избегне отнасянето, самолетът трябва да бъде воден под ъгъл на противоотнасяне спрямо оста на летене. Резултантата от скоростта на самолета и скоростта на страничния вятър ще съвпадне с оста на летене. Този начин за преодоляване влиянието на страничния вятър причинява завъртане на фотоснимките спрямо оста на летене и изместването им една спрямо друга, което намалява обхватът на ивицата и може да причини разкъсване между съседните ивици от аерофотоснимки. За да се избегнат тези последствия, аерофотокамерата се завърта върху подставката на ъгъла на отнасяне. Ъгълът на завъртане на аерофотоснимките спрямо оста на ивицата не може да бъде по-голям от 3g до 4g, по изключение 5g.

3.6.6. Под неправолинейност на полета се разбира отклонението от предвидената ос на летене. Причинява се от неправилно нанасяне на оста на летене върху летателната карта или поради недостатъчно добро водене.на самолета по тази ос. Неправолинейността на една ивица аерофотоснимки се определя в проценти по следната формула:

,                           (23)

където L е дължината на ивицата (разстоянието между главните точки на първата и последната фотоснимка) и l е размерът на най-голямото отклонение (разстоянието от главната точка на най-много отместената фотоснимка до правата през главните точки на първата и последната фотоснимка). L и l се измерват от ключа на аерофотоснимките (виж т.4.5.2). Допустимата неправолинейност на една ивица е 3%.

3.6.7. Под отскоци на самолета по време на аерофотоснимането се разбира временно отклоняване (отместване) на самолета от проектната ос на летене. Причинява се от настъпили смущения в самолетоводенето. Напречното отместване между две съседни аерофотоснимки от една ивица не може да бъде по-голямо от 1 см. За 5% от броя на аерофотоснимките се допускат отскоци до 2 см.

3.7.      ПЛАН ЗА ЛЕТЕНЕ

3.7.1. Планът за летене обхваща избор на някои елементи и изчисление на останалите елементи, които са необходими за съставяне на техническото задание за аерофотоснимане и за оформяне на летателната карта. Прави се след като е изяснено предназначението на аерофотоснимането и са проучени физико-географските особености на района. Това означава, че са известни формата и размера на обекта, картния мащаб и основното сечение на релефа.

3.7.2. Най-напред се избира аерофотокамерата, филмът и образният мащаб, а също така се определят надлъжното и напречното застъпване между аерофотоснимките. Въз основа на тези данни, последователно се изчисляват елементите от плана за летене. Това става по формули (3), (6) до (8) и (13) до (18).

3.7.3. В табл.7 се намират изчислени параметрите, необходими за съставяне на плана на летене. Отнасят се за различни мащаби на аерофотоснимките, направени при надлъжно и напречно застъпване съответно 64% и 34% с аерофотокамери с формат 23х23 см и фокусни разстояния 153 и 305,5 мм.

3.7.4. Изчислените елементи на плана за летене дават обща представа за аерофотоснимането, което предстои да бъде извършено. За някои от тях се получават приблизителни стойности, а други не са абсолютно необходими за изпълнение на аерофотоснимането с оглед възможностите на съвременните автоматизирани аерофотокамери и контролни устройства към тях, както и специално съоръжените самолети с навигационна техника. Освен тези елементи за летателния състав са важни и други величини, като необходима дължина на филма (филмите), брой на снимачните часове, дължина и времетраене на полета (полетите), необходимо гориво и др.

3.8.      ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

3.8.1. Техническото задание за аерофотоснимане е технологичен документ, с който заявителят (геодезическото предприятие) възлага на изпълнителя (авиокомпанията) извършването на аерофотоснимане. Съставя се по образеца в прил. 1 в два екземпляра - по един за авиокомпанията и за фотолабораторията.

3.8.2. Заданието съдържа данни за обекта (наименование, площ, номенклатура на картните листове) и за аерофотоснимането (цел, тип аерофотокамера, тип аерофилм, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките). Съдържа също така някои особени изисквания (предварително маркиране на опорни точки и граници, сезон и час на изпълнение и др.), които заявителят предявява към изпълнителя на аерофотоснимането.

Към техническото задание се прилага летателна карта (наричана най-често "план за летене").

3.9.      ЛЕТАТЕЛНА КАРТА

3.9.1. Летателната карта ("план за летене") е неразделна част от техническото задание за аерофотоснимане. Тя е указание как да се изпълни аерофотоснимането. Съставя се в два екземпляра - по един за авиокомпанията и за фотолабораторията.

3.9.2. За основа на летателната карта служи най-новото издание топографска карта на района. Когато аерофотоснимането се извършва за създаване или обновяване на едромащабни топографски карти и планове (по-едри от 1:10 000), за основа на летателната карта се използва топографска карта в мащаб 1:25 000 или 1:50 000. В случай, че няма съвременна топографска карта на района, е препоръчително да се извърши предварително аерофотоснимане в мащаб 1:25 000. От тези аерофотоснимки се изработва фотомозайка, която служи за основа на летателната карта.

Когато аерофотоснимането се извършва за създаване или обновяване на средномащабни топографски карти (1:25 000) за основа на летателната карта се ползва топографска карта в мащаб 1:100 000.

Същото важи за аерофотоснимане, предназначено за изработване на ортофотопланове.

3.9.3. Върху летателната карта се изчертават границите на обекта и с тънка червена линия се нанасят проекциите на осите, по които трябва да лети самолетът при изпълнение на аерофотоснимането. Разстоянието между всеки две съседни оси е изчислено по формула (8). За всяка ос се надписва надморската височина на летене, която е сбор от изчислената по формула (3) височина на летене над терена и средната надморска височина на местността. Когато в някоя ивица превишението между най-ниската и най-високата точка от местността е по-голямо от 1/5 от височината на летене над терена, ивицата се разделя на две секции, които се заснимат от различни височини. Върху екземпляра на летателната карта, който е предназначен за фотолабораторията, се означават картните листове, в които попада обектът.

3.9.4. При площни обекти, в зависимост от тяхната форма, осите на летене се нанасят в направление изток-запад или север-юг. Когато мащабът на аерофотоснимките позволява една аерофотоснимка по ширина да покрие един картен лист, оста на летене се проектира по средата на картните листове. При обекти с линейна форма и по-малки населени места осите на летене се насочват по дължината им.

С червено кръгче се означават местни ориентири в началото и края на всяка ос, както и по самата ос. Извън границите на обекта, в началото и края на всяка ос, със стрелки се означават местата на първата и последната експонация.

В прил. 2 е даден пример за летателна карта (план за летене).

3.9.5. Предвижда се по една стереодвойка в началото и края на всяка ивица извън границите на обекта. Крайните ивици се проектират така, че 25% до 50% от тях да покриват площ извън границите на обекта.

3.9.6. На гърба на летателната карта се записва наименование и площ на обекта, мащаб на аерофотоснимките, надлъжно и напречно застъпване между аерофотоснимките, пространствената база и разстоянието между съседните оси на летене, дата, имена и подписи на лицата, подписали техническото задание за аероснимане (виж прил.1).

3.9.7. Заедно с плана за летене (летателната карта) на авиокомпанията се предават картни листове, които обхващат по 10 км извън границите на обекта по продължeние на осите на летене.

4.         ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

4.1.      РАБОТА НА ЛЕТАТЕЛНИЯ СЪСТАВ

4.1.1. Аерофотоснимането се изпълнява в съответствие с техническото задание и плана за летене. Летателният състав проучва тези документи и снабдява самолета с необходимите технически средства (аерофотокамера, спомагателни и контролни устройства и др.) и материали (аерофилми, касети и др.).

4.1.2. Когато в техническото задание за аерофотоснимане (прил.1) е записано изискване аерофотоснимането да се извърши след предварително маркиране върху местността на опорни точки или граници, летателният състав го изпълнява не по-късно от една седмица, след като е получил съобщение от геодезическото предприятие-заявител, че маркирането на обекта е завършено.

4.2.      ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ

4.2.1. Аерофотоснимането може да се извършва само при подходящи външни условия, които позволяват получаване на аерофотоснимки с добри фотографски и геометрични качества.

Тези качества зависят от:

- видимост и осветеност на местността по време на фотографирането,

- възможност за правилно изпълнение на плана за летене.

4.2.2. Освен изискванията, които самолетоводенето предявява към атмосферните условия, от съществено значение за фотоснимането е да има добра видимост и осветеност на местността, както и спокойна атмосфера. Облаците, омарата, мъглата, пушекът, високите ветрове и турболентността (атмосферните бури) влияят отрицателно върху неговото качество.

4.2.3. Идеален за аерофотоснимане е безоблачният слънчев ден. Ако обаче не повече от 10% от небето е покрито с високи облаци се счита, че денят е подходящ за аерофотоснимане. Подходящи сезони за аерофотоснимане, предназначено за картографиране, са ранна пролет и късна есен (при обезлистена растителност). Ако целта е фотоинтерпретиране на горски насаждения фотоснимането се извършва при разлистени дървета. При наличие на снежна покривка обикновено не се извършва аерофотоснимане, освен ако специални цели не налагат това.

4.2.4. Осветеността на местността зависи от височината на слънцето, която не трябва да бъде по-малка от 30°. Поради това аерофотоснимането трябва да се извършва около обяд. Само за някои особени цели (например археологически проучвания) е необходимо фотоснимането да се извършва при ниско слънце (когато сенките са големи).

4.2.5. Неспокойната атмосфера причинява отклонения от предвидените в плана за летене параметри на аерофотоснимане. Тези отклонения, които са изменение на мащаба на аерофотоснимките, наклоняване на оптическата ос на аерофотокамерата и отклонение от проектната ос на летене, са разгледани в раздел 3.6.

4.2.6. Изпълнителят на аерофотоснимането (авиокомпанията) изпраща на заявителите на аерофотоснимане (геодезическите предприятия), данни за зависимостта между отклонението на оптическата ос на аерофотокамерата от отвеса и отклонението на мехурчето на кръглата либела на аерофотокамерата.

4.2.7. Аерофотоснимането на един обект се извършва без прекъсване при едни и същи условия. Ако по някаква причина се наложи повторно заснимане, то трябва да се извърши в най-скоро време след първото заснимане, докато не се е променил фона на местността (поради промяна в осветеността, почвата и растителността). Прекъсване на една ивица или секция от обекта не се допуска. В случай на прекъсване ивицата (секцията) трябва да се заснеме изцяло със същата аерофотокамера при повторно летене.

4.2.8. За прилагане на сенситометричен контрол на аерофотоснимките, в началото и в края на всеки аерофилм се оставя по един неекспониран кадър.

4.3.      ФОТОЛАБОРАТОРНА ОБРАБОТКА НА АЕРОФИЛМИТЕ

4.3.1. Преди проявяване на аерофилмите, върху оставените неекспонирани части (виж т.4.2.8) чрез експониране се вграждат сенситограми.

4.3.2. Проявяването на аерофилма със сенситограмите се извършва с наличната фотолабораторна апаратура. Използва се проявител на фирмата-производител на аерофилма, при предписаните от нея условия.

4.3.3. След завършване на фотолабораторната обработка на аерофилма, в двата му края с черен туш се написва неговият номер, наименованието на обекта, датата на аерофотоснимането, номерът на първата и последната аерофотоснимка и други данни ако е необходимо. За всеки аерофилм се съставя обяснителна записка по образеца в прил.3.

4.4.      ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНТАКТНИ ФОТОКОПИЯ

4.4.1. От всяка аерофотоснимка (негатив), чрез контактно копиране се изработва по едно контактно фотокопие върху гланцова (или матова) фотохартия.

Копирането се извършва посредством копирни апарати, позволяващи изравнение на осветеността върху цялата аерофотоснимка.

4.4.2. Контактните фотокопия трябва да отговарят на следните изисквания:

- изместването (размазването) на фотоизображението, вследствие неприлепналост при копирането не трябва да надвишава 0,1 мм;

- да са изобразени всички подробности, които има върху негатива;

- да имат ясни изображения на рамковите марки и на данните върху рамката на всяка аерофотоснимка;

- да са контрастни, плътни и ясни, като в тъмните места на аерофотоснимките се разпознават всички подробности.

4.5.      МАТЕРИАЛИ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

4.5.1. Веднага след завършване на аерофотоснимането и прибиране на самолета в базата, се извършва фотолабораторна обработка на аерофилмите. От всеки кадър се изработва по едно контактно фотокопие върху хартия. Съставя се обяснителна записка за аерофилма по образеца в прил.3. Съставя се ключ на аерофотоснимките за обекта.

4.5.2. Ключът на аерофотоснимките служи за удобно ползване на аерофилма. Представлява схема, изработена върху подходяща основа, най-често в мащаб 1:25 000 или 1:100 000 в зависимост от мащаба и предназначението на аерофотоснимките. Нанасят се границите на обекта и от топографска карта в същия мащаб се копират някои ситуационни елементи от местността (пътища, ж.п.линии, реки, канали, очертания на населени места, големи съоръжения). Очертават се картните листове от обекта и се означава тяхната номенклатура. С кръгче или кръстче се нанасят местата на проекциите на главните точки на аерофотоснимките и се написват техните номера. Идентифицирането им става чрез сравнение на контактните фотокопия с наличната топографска карта.

Ключът е основен графичен документ за разположението на аерофотоснимките в границите на обекта и дава представа за действителното надлъжно застъпване между последователните аерофотоснимки от една ивица и за напречното застъпване между съседните ивици. В прил.4 е даден образец за ключ на аерофотоснимките.

4.5.3. Аерофилмите, контактните фотокопия, ключът на аерофотоснимките и обяснителната записка за филмите са материалите от аерофотоснимането, които се приемат от комисия. За приемането се съставя акт (виж раздел 5).

5.         КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

5.1.      ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

5.1.1. С контрола и приемането на аерофотоснимането се установява дали са спазени техническото задание за аерофотоснимане и плана за летене, както и се оценява качеството на аерофотоснимането и на материалите от него. Приемането на аерофотоснимането се извършва последователно от две комисии: на изпълнителя (първа комисия) и на възложителя (втора комисия).

5.1.2. Данните от контрола и приемането на аерофотоснимането се нанасят в акт (прил.5), който се съставя от първата комисия, състояща се от сътрудници на авиокомпанията, изпълнила аерофотоснимането и на фотолабораторията, обработила аерофилма. В края на акта се вписва заключение както на тази комисия, така и на втората комисия, състояща се от сътрудници на възложителя на аерофотоснимането.

5.1.3. Втората комисия се запознава с акта за контрол и приемане на аерофотоснимането, съставен от първата комисия. По преценка тя извършва допълнителни проверки и дава свое заключение за приемане или неприемане на представените материали.

5.1.4. Възникналите разногласия между двете комисии се решават от управление "Кадастър и геодезия".

5.2.      АКТ ЗА КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

5.2.1. С един акт могат да се приемат един или няколко съседни обекта, чиито параметри на аерофотоснимане не се различават значително.

5.2.2. Актът се състои от 8 раздела:

I.          Общи данни за обекта (обектите) и за представените фотоматериали.

II.         Данни за аерофотоснимането.

III.       Данни за фотолабораторните работи.

IV.       Данни за ключа на аерофотоснимките.

V.        Определяне деформациите на аерофилмите.

VI.       Изследване на аерофилмите за неприлепналост.

VII.      Заключение на комисията при авиокомпанията.

VIII.     Заключение на комисията на възложителя.

5.2.3 Определянето на резултатите от аерофотоснимането (раздел II, т. 7 от акта) се извършва по следния начин:

- Надлъжното и напречното застъпване между всеки две съседни аерофотоснимки от обекта, се определя в проценти по формули (4) и (5) въз основа на данни, отмерени от ключа на аерофотоснимките. Минималното и максималното надлъжно и напречно застъпване се вписват в акта за всяка ивица поотделно. Изчислява се средното надлъжно застъпване между всички аерофотоснимки от ивицата. Средното застъпване за обекта се получава като средно аритметично от средното за отделните ивици.

- Наклонът на всяка аерофотоснимка спрямо отвеса се определя от големината на изместването на мехурчето на кръглата либела на аерофотокамерата, чийто образ се фотографира върху рамката на аерофотоснимката в момента на експонацията. В акта се вписват минималното и максималното отклонение за всяка ивица и общо за всеки обект. Не се допуска приемането на аерофотоснимки с наклони по-големи от дадените в т.3.6.4.

- Азимуталното превъртане κ на аерофотоснимките спрямо оста на ивицата се определя при последователното им подреждане по ивици. В акта се отбелязва максималното превъртане във всяка ивица.

- Неправолинейността n на всяка ивица се определя в проценти съгласно т.3.6.6. В акта се вписват само стойностите на неправолинейност, които надхвърлят допустимата стойност от 3%

- Зададената височина на летене Н над терена, се записва в акта за всяка ивица.

- Действителната височина на летене над терена се определя по формула (3), след като мащабното число mc на аерофотоснимките е определено чрез сравнение на идентични отсечки, измерени върху аерофотоснимките и картата. При равнинна местност това се извършва чрез измерване върху една аерофотоснимка от всяка ивица, а при хълмиста или планинска местност определянето се прави посредством две или повече аерофотоснимки от ивицата. В акта се вписва само средната височина на летене над местността.

- Отклонението ΔН от зададената височина на летене над местността се определя за всяка ивица и се вписва в акта. Отклоненията не трябва да превишават допустимите стойности, посочени в т.3.6.2.

- Средният мащаб на аерофотоснимките се определя от всяка ивица и се вписва в акта.

5.2.4. В раздел III от акта се вписват фотографските данни и данни от фотолабораторните работи.

За определяне на фотографските характеристики на аерофилмите - воал Д0, почерня­ване Д (минимално и максимално) и коефициент на контрастност γ, след фотолабораторната обработка се правят измервания с денситометър.

- Оптическата плътност на основата на аерофилма (воала) Д0 не зависи от експонацията и се измерва на 3 -4 места върху неекспонираните части на негативите (полето между две последователни аерофотоснимки).

- Оптическата плътност на фотообраза (минимум и максимум на почерняването) Д се измерва с денситометър на всеки 20 аерофотоснимки (негативи), като се подбират контрастни места.

- Коефициентът на контрастност γ се отчита от сенситометрична бланка (прил.6). Фотографските характеристики Д0, Д и γ на проявените аерофилми се оценяват по табл.8.

5.2.5. Сенситометричната бланка представлява координатна система, по абсцисната ос на която е нанесена скала на десетичните логаритми lgЕ на експонацията Е, а в горната част на бланката е нанесена скала на експонацията Е в лукс-секунди. По ординатната ос е нанесена скала на оптическата плътност Д, а в дясно (успоредно на ординатната ос) е нанесена скала на коефициента на контрастност γ. Под абсцисната ос е нанесена скала на светлочувствителността S в обратна пропорционалност от онази експонация, която е необходима за получаване на възприет фотографски ефект.

За построяване на характеристичната крива на почерняване на фотоемулсията се постъпва по следния начин:

Стойностите Е1, Е2,..., Еn на експонацията (отговаряща на отделните стъпала на сенситограмата), съответно lgЕ1, lgЕ2,..., lgЕn, измерените с денситометър стойности Д1, Д2,...,Дn на оптическата плътност се нанасят в сенситометричната бланка и получените точки се съединяват с плавна линия. Тази линия е характеристичната крива на почерняване на измерения фотоматериал.

В характеристичната крива се различават следните особени части:

а) част на воала, която съответства на оптическата плътност на основата на аерофилма;

б) начална част, която съответства на недостатъчна експонация;

в) праволинейна част, която съответства на нормална експонация; в тази част оптическата плътност Д на образа нараства пропорционално на логаритъма от експонацията;

г) крайна част, която съответства на прекомерна експонация.

Коефициентът на контрастност се изразява с тангенса от острия ъгъл β, сключен между правата част на характеристичната крива и абсцисната ос (при равни мащаби по двете координатни оси) или с изменението в оптическата плътност на фотообраза при изменение на логаритъма от експонацията с единица (при нормална експонация):

.                     (24)

Стойността на коефициента на контрастност γ се отчита по скалата за γ на мястото, където скалата се пресича от линията, прекарана успоредно на праволинейната част на характеристичната крива през точка от абсцисната ос, която стои на разстояние единица от скалата за γ.

В зависимост от стойността на коефициента на контрастност на фоточувствителния слой, експонираните и проявени аерофилми се подразделят на меки (γ < 1), нормални (γ = 1) и контрастни (γ > 1).

5.2.6. Всички механични и химични повреди върху фотоемулсията (одраскване, осветяване, петна от фиксаж и др.) се установяват, като се извърши визуална проверка на аерофилма върху светяща маса. Повреди, които могат да влияят на следващите фотограметрични процеси, се вписват в акта.

5.2.7. Фотографска характеристика на контактните фотокопия се дава след визуално преглеждане. Върху тях трябва да са видими всички подробности, които има върху аерофилма. Контактните фотокопия трябва да отговарят на изискванията в т.4.4.2. В акта се вписват по-характерните отклонения.

5.2.8. В акта се вписва оценка за съставянето на ключа на аерофотоснимките (правилно, неправилно, неприемливо), като се имат предвид изискванията в т.4.5.2.

5.2.9. Определянето на деформациите на аерофилмите се извършва по следния начин:

Върху светeща маса на всяка двадесета аерофотоснимка (негатив) се измерват разстоянията между срещулежащите рамкови марки с точност ±0,01 мм. След това се изчисляват деформациите Δlx и Δlу по двете координатни оси, като разлики между измерените върху негативите разстояния между рамковите марки и калибрираните разстояния между рамковите марки. От разликите между съответните стойности Δlx и Δly се получават стойностите Δl за афинната деформация на отделните кадри. Всички данни се вписват в акта, като за всеки аерофилм се изчислява и средната стойност на афинната деформация.

Допустимите деформации за аерофотоснимки с различни формати са дадени в табл.3.

5.2.10. Изследване на аерофилма за неприлепналост се извършва както следва:

а) Визуално с помощта на лупа се проверяват всички контактни фотокопия. В местата, където се забележи изместване (размазване) на фотообраза, се прави съпоставяне със съседното контактно фотокопие от ивицата. В случай, че то е с ясни и добре изразени подробности, вместо дефектното се изработва ново контактно фотокопие. Ако резултатите са същите, следва, че има частична неприлепналост на аерофилма към изравнителната плоча на аерофотокамерата в момента на експонирането.

б) По стойностите от получените деформации. Когато афинната деформация е по-голяма от 0,05% за изолирани случаи от един аерофилм, се стига до извода, че има частична неприлепналост. Комисията прави кратко описание на констатираното и дава съответна препоръка в акта.

в) Инструментално - препоръчва се при установяване на афинна деформация по-голяма от 0,05% .

5.2.11. В резултат на извършената проверка, отразена в акта, първата комисия (при авиокомпанията и фотолабораторията) дава кратка характеристика и оценка на отделните видове работи, като се съобразява с показателите в табл.3 и 8, след което приема аерофото­снима­нето и фотографския материал с качествена оценка "отличен", "добър" или "задоволителен", съгласно показателите в табл.9, или не ги приема.

В случаите, когато се установят пропуски, грешки, отклонения над допустимите стойности или некомплектовани материали, комисията не приема аерофотоснимането и дава указание за отстраняване на тези недостатъци.

5.2.12. Първата комисия така организира работата си, че в петдневен срок от проявяване на аерофилма да направи проверките и даде заключение и оценка на приеманите материали, както и да съобщи на предприятието - възложител за приемане на материалите.

Възложителят е задължен в петдневен срок след получаване на съобщението да изпрати втората комисия за окончателно приемане на аерофотоснимането.

5.2.13. На предприятието-възложител се предават за работа следните приети и комплектувани материали от аерофотоснимането:

- аерофилми в оригиналните им опаковки,

- обяснителна записка към аерофилмите (прил.3),

- контактни фотокопия,

- ключ на аерофотоснимките (прил.4),

- показания на радиовисотомера и статоскопа (ако се искат в техническото задание за аерофотоснимане).

6.         ИЗРАБОТВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ

6.1. Диапозитиви се изработват чрез контактно копиране не по-късно от 15 дни след проявяване на аерофилма. Копирането се извършва чрез копирни апарати позволяващи изравнение на светлината върху цялата аерофотоснимка (диапозитив).

6.2. За диапозитиви се използва специален форматен (план) диапозитивен филм.

6.3. Разделителната способност на диапозитивите не трябва да бъде по-малка от 40 линии в мм.

6.4. Фотографското качество на диапозитивите трябва да отговаря на следните изисквания:

- оптическата плътност да бъде равномерна по целия диапозитив в границите на 0,5 до 2.0 ;

- не се допуска воалиране на диапозитива по-голямо от 0,3.

- коефициентът на контрастност 7, определен от сенситометричната крива, да не бъде по-малък от 0,8 и по-голям от 2.0.

6.5. Фотоизображенията върху диапозитивите трябва да бъдат меки, т.е. да няма силни контрасти и да дават възможност за изобразяване на подробности в сенчести и открити места.

7.         СЪХРАНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

7.1. Не по-късно от един месец след завършване на работите по обекта, за който е предназначено аерофотоснимането, в Националния център по кадастър се предават за трайно съхраняване следните материали :

- аерофилми в оригиналните им опаковки, придружени с обяснителна записка към тях (прил.3),

- ключ на аерофотоснимките (прил.4),

- всички контактни фотокопия,

- всички диапозитиви;

- увеличени фотокопия или дешифровъчни фотосхеми (ако такива са изработени).

7.2. Изискването в предходната т.7.1 се отнася за всички граждански обекти, независимо от кого са възложени, финансирани и изработени.

8.         ОБОБЩЕНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

8.1.      АЕРОФОТОКАМЕРИ

- Разделителна способност на обективите на аерофотокамерите: в средата - 40 до 60 линии/мм; в краищата - 30 до 45 линии/мм.

- Максимална радиална дисторзия на обективите на аерофотокамерите: 0,01 мм .

- Продължителност на експонацията на аерофотокамерите: 1/100 до 1/1000 сек.

- Максимален работен цикъл на аерофотокамерите: 2 сек.

- Равнинност на опорната рамка и изравнителната плоча на аерофотокамерите: ± 0,01 мм.

- Минимална точност на координатите на рамковите марки и разстоянията между тях: ± 0,01 мм.

- Величините от калибрирането на аерофотокамерите се изразяват: линейните до 0,001 мм, ъгловите до 0,0001g.

- Аерофотокамерите се калибрират най-малко един път годишно.

8.2.      ФОТОМАТЕРИАЛИ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

- Минимална чувствителност на черно-белия аерофилм: 20 DIN.

- Минимална разделителната способност на аерофилма: 60 линии/мм.

- Дебелина на полиестерната основа на аерофилма: 0,1мм.

- Трайност на фотоемулсията на аерофилма: няколко години.

- Максимална ортогонална деформация на аерофилма: 0,05% .

- Максимална афинна деформация: средно за аерофилма 0,05%, за отделна аерофотоснимка (негатив) - 0,08% .

8.3.      САМОЛЕТ ЗА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

- За аерофотоснимане в мащаб по-едър от 1:6000: оптимална скорост 180-300 км/час, таван 3,5 км; за аерофотоснимане в мащаб по-дребен от 1:6000: оптимална скорост 300-600 км/час, таван 10 км.

8.4.      ПАРАМЕТРИ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕ

- Разлика между зададената и действителната летателна височина: 5%; при летателна височина под 1 км: 50 м.

- Размер на надлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки: съгласно табл.6.

- Минимално надлъжно и напречно застъпване между съседните аерофотоснимки: за стереокартиране на планинска местност съответно 56% и 20%; за фототрансформиране съответно 10% и 12%.

- Максимално отклонение от отвесната линия на оптическата ос на аерофотокамерата в момента на експонация: при височина на летене над 750 м: 2g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 3g; при височина на летене над 750 м: 3g, като за 10% от аерофотоснимките се допуска 4g;

- Максимален ъгъл на превъртане на аерофотоснимките по отношение на оста на ивицата: 3g до 4g, по изключение 5g.

- Максимално напречно изместване между две съседни аерофотоснимки от една ивица: ± 1 см, за 5% от аерофотоснимките: 2 см.

- Максимална неправолинейност на една ивица аерофотоснимки: 3%.

- Максимално изместване (размазване) на фотообразите върху аерофилма: 0,03 мм за аерофотоснимки в мащаб по-дребен от 1:5 000 и при аерофотокамери с устройство за компенсиране; 0,05 мм в останалите случаи.

8.5.      ПЛАН ЗА ЛЕТЕНЕ

- Изработва се върху топографска карта в мащаб 1:25 000 или 1:50 000 (за картографиране в мащаби по-едри от 1:10 000) и в мащаб 1:100 000 (за картографиране в мащаб 1:25 000).

- Връзка между картен и образен мащаб: съгласно табл.5.

- Когато превишението между най-ниската и най-високата част от местността в обхват на една ивица от аерофотоснимки е по-голямо от 1/5 от височината на летене над местността, ивицата се разделя на две секции, които се заснимат от различна височина.

- Извън границите на обекта се заснимат: по една стереодвойка в началото и края на всяка ивица аерофотоснимки; в крайните ивици 25% до 50% от широчината им.

8.6.      ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

- Аерофотоснимане се извършва, когато не повече от 10% от небето е покрито с високи облаци.

- Аерофотоснимане се извършва при височина на слънцето не по-малка от 30°.

- Когато върху местността предварително са маркирани опорни точки или граници, аерофотоснимането се изпълнява не по-късно от една седмица след получаване на съобщение за завършване на маркирането.

- В случай на прекъсване на ивица аерофотоснимки, при повторно летене тя се заснима изцяло със същата аерофотокамера.

8.7.      ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНТАКТНИ ФОТОКОПИЯ

- Максимално изместване (размазване) на фотообразите върху контактните фотокопия: 0,1 мм.

8.8.      МАТЕРИАЛИ ОТ АЕРОФОТОЗАСНИМАНЕТО

- Ключът на аерофотоснимките се съставя обикновено в мащаб 1:25 000 или 1:100 000 в зависимост от мащаба и предназначението на аерофотоснимките.

8.9.      КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

- Оптическата плътност на основата на аерофилма (воала) Д0 се измерва на 4-5 места в полето между две последователни аерофотоснимки (негативи).

- Оптическата плътност на фотообраза (минимум и максимум на почерняване) Д се измерва с денситометър на всеки 20 аерофотоснимки (негативи).

- Коефициентът на контрастност се отчита от сенситометрична бланка: съгласно прил.6.

- Фотографските характерисктики Д0, Д и γ на проявения аерофилм се оценяват съгласно табл.7.

- Експонираните и проявени аерофилми се подразделят на меки (γ < 1), нормални (γ = 1) и контрастни (γ > 1).

- Деформациите на аерофилма се определят чрез измерване на разстоянията между образите на срещулежащите рамкови марки с точност ± 0,01 мм на всяка двадесета аерофотоснимка.

- Допустими деформации на аерофилма: съгласно табл.3.

- Оценка качеството на аерофотоснимането: съгласно табл.9.

8.10.    ИЗРАБОТВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ

- Диапозитивите се изработват не по-късно от 15 дни след проявяване на аерофилма.

Използва се форматен (план) диапозитивен филм.

- Минималната разделителна способност на диапозитивите: 40 линии/мм.

- Оптическа плътност на диапозитивите: 0,5 до 2,0.

- Максимално воалиране на диапозитивите: 0,3.

- Коефициент на контрастност на диапозитивите: от 0,8 до 2,0.

8.11.    СЪХРАНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ АЕРОФОТОСНИМАНЕТО

- Не по-късно от един месец след завършване на работите по обекта, в Националния център по кадастър се предават: аерофилмите, ключът на аерофотоснимките, контактните фотокопия, диапозитивите, увеличените фотокопия и дешифровъчните фотосхеми.