Приложение 25
ОПРЕДЕЛЯНЕ СТОЙНОСТТА НА СРЕДЕН ЛАТОВ МЕТЪР
Латите
се компарират в метрологичната лаборатория
в Научноизследователския институт по геодезия и фотограметрия - София. Те се внасят предварително
в лабораторното помещение и престояват там едно-две
денонощия за придобиване на еднаква температура с нормалния метър.
Еднометровият инварен нормален метър № 319 служи за еталон при сравняването на
всички лати за прецизна нивелация и неговата дължина се определя периодично
чрез сравняване с националния еталон.
Латите се поставят хоризонтално на специално
пригодена маса. Те се опират в масата
по цялата си дължина с изключение на частта между либелите и дръжките, за която има оставен отвор. Сравняването
се извършва при флуоресцентно осветление чрез полагане на инварния метър върху инварната лента на латата на
определени метрови интервали. Наблюдават се интервалите 02-22, 09-29, 19-39, 29-49 и 39-59
по основната скала и 120-100, 110-90, 100-80,
90-70 и 83-63 по допълнителната
скала.
Компарирането (сравняването) се извършва от
три лица - двама наблюдатели и един карнетист. Като индекси за отчитане в даден
метров интервал служат ограничителните линии на черните деления по латата срещу сантиметровите деления О и 100 на нормалния метър. Във всеки от
наблюдаваните метрови интервали се правят по два отчета с точност една десета
от най-малкото деление (0,2 мм) на нормалния метър. Карнетистът записва отчетите на левия и десния
наблюдатели последователно в колони 3, 5, 4
и 6. Той трябва веднага да изчисли за
даден метров интервал стойностите в колона 7,
представляващи отклоненията от един метър, изразени
в микрометри. Тези стойности не бива да се различават повече от 20 микрометра. При по-големи разлики се правят повторни отчети. След завършване на единия
интервал нормалният метър се премества на следващия интервал и така се продължава
по цялата лата. В колона 2 се записва температурата в началото и в края
на наблюдението. С това приключва първото измерване по едната скала на инварната
лента. Следва второ измерване, като наблюдателите сменяват местата си и
процесите по сравняването се изпълняват по описания вече начин. Така се сравняват
дължините на триметровите интервали и на другата скала на латата.
След завършване на наблюдението се попълва по-нататък и изчислява формуляра. В колона 8 се вписва отклонението от един метър на еталона (нормалния метър) при температурата
на еталонирането.
В колона 9 се изчисляват окончателните отклонения на
отделните метрови интервали и от тях -
средната стойност. Изчислява се и средният латов
метър на скалата от едно измерване. С така получените стойности се изчисляват
дължините на средния латов метър за всяка скала за дадена лата и накрая - за определена двойка лати. Всички изчисления
се извършват от две различни лица (на две ръце).
Сравнение лата № 27190 дата 6.ІІ.1976 г. |
|
|
|
||||||
|
гр. София, метролог. лаборатория |
Наблюдатели: |
1. Ангелов 2. Бурилков |
||||||
Инварен метър № 319 |
|
|
|
||||||
Деление на латата |
Термометър t° |
Огчет
на инварння метьр |
Д-Л μм |
U μм |
λ = Д-Л + U |
Забележки |
|||
Л |
Д |
||||||||
Л |
Д |
Л |
Д |
||||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
02-22 |
14°5 |
2,0 |
4,8 |
1,5 |
4,3 |
-
100 |
+69 |
-
31 |
|
|
|
1,7 |
4,5 |
1,2 |
4,1 |
-
90 |
|
-
21 |
|
09-29 |
|
2,1 |
5,0 |
1,8 |
4,4 |
-
90 |
|
-
21 |
|
|
|
4,9 |
2,7 |
4,6 |
2,2 |
-
80 |
|
-
11 |
|
19-39 |
|
1,7 |
4,5 |
1,2 |
4,0 |
-
100 |
|
-
31 |
|
|
|
3,7 |
1,6 |
3,2 |
1,1 |
-
100 |
|
-
31 |
|
29-49 |
|
0,9 |
3,8 |
0,3 |
3,2 |
-
120 |
|
-
51 |
|
|
|
2,7 |
0,5 |
2
2 |
0,0 |
-
100 |
|
-
31 |
|
39-53 |
|
3,0 |
0,8 |
2,5 |
0,2 |
-
110 |
|
-
41 |
|
|
14°5 |
3,5 |
1,3 |
3,0 |
0,8 |
-
100 |
|
-
31 |
|
t ср.
- |
14°5 |
26,2 |
29,5 |
21,5 |
24,3 |
-
990 |
сума |
-
300 |
L
= 1 м + λ =
0,99997 |
- 4,7 |
-
5,2 |
+
690 |
средно |
-
30 |
|||||
9,9 |
-
300 |
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
||||
Изчислил: |
|
|
|
Проверил: |
|
||||
Сравнение лата № 27190 дата 6.ІІ.1976 г. |
|
|
|
||||||
|
гр. София, метролог. лаборатория |
Наблюдатели: |
1. Бурилков 2. Ангелов |
||||||
Инварен метър № 319 |
|
|
|
||||||
Деление на латата |
Термометър t° |
Огчет
на инварння метьр |
Д-Л μм |
U μм |
λ = Д-Л + U |
Забележки |
|||
Л |
Д |
||||||||
Л |
Д |
Л |
Д |
||||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
02
- 22 |
14°5 |
1,1 |
3,9 |
0,5 |
3,6 |
-
90 |
69 |
-
21 |
|
|
|
2,9 |
0,7 |
2,4 |
0,4 |
-
80 |
|
-
11 |
|
09
- 29 |
|
1,3 |
4,0 |
0,7 |
3,6 |
-
100 |
|
-
31 |
|
|
|
3,2 |
1,0 |
2,7 |
0,5 |
-
100 |
|
-
31 |
|
19
- 39 |
|
1,4 |
4,1 |
0,9 |
3,7 |
-
90 |
|
-
21 |
|
|
|
2,8 |
5,3 |
2,1 |
4,9 |
-
110 |
|
-
41 |
|
29
- 49 |
|
0,8 |
3,5 |
0,1 |
3,0 |
-
120 |
|
-
51 |
|
|
|
3,0 |
0,9 |
2,5 |
0,3 |
-
110 |
|
-
41 |
|
39
- 53 |
|
2,8 |
5,5 |
2,2 |
5,1 |
-
100 |
|
-
31 |
|
|
14°5 |
1,5 |
4,1 |
0,9 |
3,7 |
-
100 |
|
-
31 |
|
t ср. |
14°5 |
20,8 |
39,0 |
15,0 |
28,8 |
-
1000 |
сума
|
-
310 |
L
= 1 м + λ = 0,999969 |
|
|
-
5,8 |
-
4,2 |
+
690 |
средно |
-
31 |
|
||
10,0 |
-
310 |
|
|
|
|||||
Изчислил: |
|
|
|
Проверил: |
|