Приложение 25

ОПРЕДЕЛЯНЕ СТОЙНОСТТА НА СРЕДЕН ЛАТОВ МЕТЪР

Латите се компарират в метрологичната лаборатория в Науч­но­изследо­ва­телския институт по геодезия и фо­тограметрия - София. Те се внасят предварително в лабораторното помещение и престояват там едно-две денонощия за придобиване на еднаква температура с нормалния метър. Еднометровият инварен нормален метър № 319 служи за еталон при сравняването на всички лати за прецизна нивелация и неговата дължина се определя периодично чрез сравняване с националния еталон.

Латите се поставят хоризонтално на специално пригодена маса. Те се опират в масата по цялата си дължина с изключение на частта между либелите и дръжките, за която има оставен отвор. Сравняването се извършва при флуоресцентно осветление чрез полагане на инварния метър върху инварната лента на латата на определени метрови интервали. Наблюдават се интервалите 02-22, 09-29, 19-39, 29-49 и 39-59 по основната скала и 120-100, 110-90, 100-80, 90-70 и 83-63 по допълнителната скала.

Компарирането (сравняването) се извършва от три лица - двама наблюдатели и един карнетист. Като индекси за отчитане в даден метров интервал служат ограничителните линии на черните деления по латата срещу сантиметровите деления О и 100 на нормалния метър. Във всеки от наблюдаваните метрови интервали се правят по два отчета с точност една десета от най-малкото деление (0,2 мм) на нормалния метър. Карнетистът записва отчетите на левия и десния наблюдатели последователно в колони 3, 5, 4 и 6. Той трябва веднага да изчисли за даден метров интервал стойностите в колона 7, представляващи отклоненията от един метър, изразени в микрометри. Тези стойности не бива да се различават повече от 20 микрометра. При по-големи разлики се правят повторни отчети. След завършване на единия интервал нормалният метър се премества на следващия интервал и така се продължава по цялата лата. В колона 2 се записва температурата в началото и в края на наблюдението. С това приключва първото измерване по едната скала на инварната лента. Следва второ измерване, като наблюдателите сменяват местата си и процесите по сравняването се изпълняват по описания вече начин. Така се сравняват дължините на триметровите интервали и на другата скала на латата.

След завършване на наблюдението се попълва по-нататък и изчислява формуляра. В колона 8 се вписва отклонението от един метър на еталона (нормалния метър) при температурата на еталонирането.

В колона 9 се изчисляват окончателните отклонения на отделните метрови интервали и от тях - средната стойност. Изчислява се и средният латов метър на скалата от едно измерване. С така получените стойности се изчисляват дължините на средния латов метър за всяка скала за дадена лата и накрая - за определена двойка лати. Всички изчисления се извършват от две различни лица (на две ръце).

Сравнение лата № 27190 дата 6.ІІ.1976 г.

 

 

 

 

гр. София, метролог. лаборатория

Наблюдатели:

1. Ангелов

2. Бурилков

Инварен метър № 319

 

 

 

Деление на латата

Тер­мо­ме­тър

t°

Огчет на инварння метьр

Д-Л

μм

U

μм

λ = Д-Л + U

Забележки

Л

Д

Л

Д

Л

Д

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

02-22

14°5

2,0

4,8

1,5

4,3

- 100

+69

- 31

 

 

 

1,7

4,5

1,2

4,1

- 90

 

- 21

 

09-29

 

2,1

5,0

1,8

4,4

- 90

 

- 21

 

 

 

4,9

2,7

4,6

2,2

- 80

 

- 11

 

19-39

 

1,7

4,5

1,2

4,0

- 100

 

- 31

 

 

 

3,7

1,6

3,2

1,1

- 100

 

- 31

 

29-49

 

0,9

3,8

0,3

3,2

- 120

 

- 51

 

 

 

2,7

0,5

2 2

0,0

- 100

 

- 31

 

39-53

 

3,0

0,8

2,5

0,2

- 110

 

- 41

 

 

14°5

3,5

1,3

3,0

0,8

- 100

 

- 31

 

t ср.  -

14°5

26,2

29,5

21,5

24,3

- 990

сума

- 300

L = 1 м + λ = 0,99997

- 4,7

- 5,2

+ 690

средно

- 30

9,9

- 300

 

 

 

 

 

 

 

 

Изчислил:

 

 

 

Проверил:

 

Сравнение лата № 27190 дата 6.ІІ.1976 г.

 

 

 

 

гр. София, метролог. лаборатория

Наблюдатели:

1. Бурилков

2. Ангелов

Инварен метър № 319

 

 

 

Деление на латата

Тер­мо­ме­тър

t°

Огчет на инварння метьр

Д-Л

μм

U

μм

λ = Д-Л + U

Забележки

Л

Д

Л

Д

Л

Д

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

02 - 22

14°5

1,1

3,9

0,5

3,6

- 90

69

- 21

 

 

 

2,9

0,7

2,4

0,4

- 80

 

- 11

 

09 - 29

 

1,3

4,0

0,7

3,6

- 100

 

- 31

 

 

 

3,2

1,0

2,7

0,5

- 100

 

- 31

 

19 - 39

 

1,4

4,1

0,9

3,7

- 90

 

- 21

 

 

 

2,8

5,3

2,1

4,9

- 110

 

- 41

 

29 - 49

 

0,8

3,5

0,1

3,0

- 120

 

- 51

 

 

 

3,0

0,9

2,5

0,3

- 110

 

- 41

 

39 - 53

 

2,8

5,5

2,2

5,1

- 100

 

- 31

 

 

14°5

1,5

4,1

0,9

3,7

- 100

 

- 31

 

t ср.

14°5

20,8

39,0

15,0

28,8

- 1000

сума

- 310

L = 1 м + λ = 0,999969

 

 

- 5,8

- 4,2

+ 690

средно

- 31

 

10,0

- 310

 

 

 

Изчислил:

 

 

 

Проверил: