Приложение 4.7
ПРОГРАМА ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ИЗЧИСЛЕНИЕ ПРИ ХИДРОСТАТИЧНАТА
НИВЕЛАЦИЯ
а) Цялата система се
привежда в работно състояние: монтират се измерителните съдове към реперите в
съответствие с въведената номерация;
б) Нивелира се между
изходния репер на системата с репери от изходната мрежа на геометричната
нивелация;
в) Налива се необходимото
количество филтрирана течност до достигане на желаното ниво, наблюдавано в съда
на изходния репер;
г) Проверява се цялата
система за наличие на въздушни мехури и се прави обезвъздушаване. Едновременно
с това се оглеждат тръбите и местата на свързване, отчитат се началните
показания на термометрите при всички съдове с точност до 0,50 и се записват
в карнета. Проверява се и свързването на тръбите за въздух.
д) Отчитането на нивото на
течността в измерителните съдове (контактуване с измерителния щифт и извършване
на отчета) се прави при напълно успокоено ниво. Това се установява чрез контактуване
и съответно отчитане неколкократно и последователно. Разликата между най-големия
и най-малкия отчети
като m0 е изчислено по формула в приложение 4.6;
е) Измерването с отчети по
съда на изходния репер да започва при успокоено ниво на течността. Правят се
предписания брой контактувания (желателно е не по-малко от три), с точност
0,002 mm. Разликата между най-голямата и най-малката стойност .
В противен случай се правят допълнителни контактувания и отчети. Записва се
и показанието на термометъра. Препоръчват се устройствата за електроконтактуване
със звуков сигнал;
ж) Извършват се
измерванията и при останалите съдове в последователността на свързването им в
системата;
з) Накрая се прави
повторно измерване на съда, поставен на изходния репер.
Изчисляват се осреднените
стойности от първото и второто измерване. Ако разликата между тях е по-голяма
от
(при n броя на контактуванията, а m0 от приложение 4.6.) следва
да се разпредели с обратен знак върху средните стойности на отчетите за всеки
измерителен съд, пропорционално на употребеното време.
и) Ако по проект се
предвижда провеждането на повече от една серия измервания, понижава се нивото
чрез намаляване количеството на течността и при успокоено ниво в указания
порядък се провежда следващата серия;
к) След приключване на
измерванията, още на място се изчислява карнета (приложение 4.8.)
Изчисляват се превишенията
между изходния репер и всеки от контролираните репери, поотделно за всяка
серия.
Ако разликата между
най-голямата и най-малката стойности на идентични превишения, получени от
различни серии, не надвишава стойността
(при n - брой на контактуванията и k - брой на сериите) изчислява се чрез
средното аритметично предварително изравнената стойност на всяко превишение.
При неизпълнение на горното условие се правят допълнителни измервания.
л) Консервиране на
измерителната система се извършва, когато всички резултати са под указаните
допустими стойности;
м) Прави се повторно
нивелачна връзка на изходния репер на хидростатичната нивелация и опорната
мрежа.
н) При провеждане на
измерванията добри резултати се получават, когато при всеки съд има наблюдател
и отчетите при всички съдове се правят едновременно.
о) Особено внимание се
обръща на началното (нулево) нивелиране на реперите. Препоръчва се то да се
прави трикратно, съгласно указания вече начин, с интервал между измерванията от
няколко часа (без да се изпразва течността от системата). За окончателна
стойност на превишенията се взема средното аритметично, ака разликата между
най-малката и най-голямата стойност за всяко от превишенията не надвишава
п) Изчислението на
стойностите на настъпилите вертикални деформации се извършва и контролира по
указания начин.
Всички изчисления се
правят от второ лице и се съхраняват в общата документация по изследване
деформациите на обекта.
р) Оценка на точността на
получените резултати от извършената хидростатична нивелация за съответен цикъл
на измерване се прави чрез изчисление на ср. кв. грешка mh на
измерено превишение и на M - ср. кв. грешка на средната стойност на превишение
между контролиран и изходния репер, получени от k серии, като във всяка серия
са включени q репера (или q - 1 независими превишения). За целта се ползуват
формулите на проф. Красовски:
при
- поправки, изчислени
за всяко превишение от всяка серия