Приложение 4.1.
ПРЕДВАРИТЕЛНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕОБХОДИМАТА ТОЧНОСТ НА ГЕОМЕТРИЧНАТА НИВЕЛАЦИЯ
При предварително
определяне на необходимата точност се използува стойността на минималното
вертикално преместване DQmin, посочени в заданието, която се очаква в най-слабото
място на мрежата на контролираните репери.
При изчисленията за
определяща величина се приема стойността на ср. кв. грешка на превишение,
измерено от една станция (mcm), която се явява и като ср. кв. грешка за единица
тежест, ако тежестите на нивелачните ходове се изразяват чрез реципрочната
стойност на броя на станциите.
Възприема се принципът за
пренебрегване на влиянието на грешките от изходните данни на мрежа от по-горния
клас ако отношението на ср. кв. грешка в съответните класове е 1:2.
За осигуряването на DQmin при различните класове трябва да бъдат изпълнени
следните изисквания:
където:
- средната квадратна
грешка в котата на нивелачния репер (от групата основни репери), с които се
свързва хода, идващ от мрежата на изходните репери (равна на грешката, с която
ще се прави проверка на превишенията между основните репери)
- ср. кв. грешка на
превишение, измерено от една станция, с каквато точност следва да се нивелира
хода, свързващ основния репер в мрежата на изходните репери (с брой на
станциите na), а също така и
нивелирането на ходовете на същата мрежа.
- ср. кв. грешка на
превишение, измерено от една станция, с каквато точност следва да се нивелират
контролните репери.
nB - брой
на станциите на най-отдалечения ход, включен между репери от изходната мрежа и
определящ контролни репери.
(Ориентировъчно, броят на
станциите може да се получи чрез дължините на ходовете и допустимите дължини на
визурите, а при контролните репери се определя чрез разстоянията между
реперите).
Изборът на типа на
нивелира, с който се извършват измерванията при различните класове се прави
като се вземат под внимание дадените вече средни грешки на станция. Например,
чрез изследване се установява ср. кв. грешка на превишение, измерено от една
станция както следва:
за нивелири от типа на Ni 004 (или Ni 007)
за нивелири от типа на Ni 030 (или Ni 025) с оптически микрометри
където D е средната дължина на визиране (в метри). (За други
типове нивелири може да се ползуват данни от извършени изследвания или от
проспектите).
При избран тип нивелир
(избрано mcm) и изчислена необходима точност () се изчислява стойността на помощния коефициент j:
чрез който ориентировъчно се определя начинът на нивелиране, осигуряващ при
избран тип на нивелира изискваната точност. За целта се ползуват данните от таблица 4.1, съобразно
възможностите отразени в пример 1.
Пример 1. Ако при избран тип нивелир се
получи, че например j = 1,89, то може да се избира някоя от комбинациите:
а) едноскални лати, при два хоризонта и двойно нивелиране на ходовете; б)
двускални лати, два хоризонта и еднократно нивелиране или в) двускални лати, с
един хоризонт, при двукратно нивелиране.
Пример 2. Ако при избран нивелир се
получи, че например j = 3,26, при използването на двускални лати следва да се
увеличи: а) или броят на хоризонтите, с които да се измерват превишенията на
всяка станция, например на 3, а броят на нивелиранията с две или б) броят на
хоризонтите се запази на 2, а се увеличи броят на нивелиранията на 3. Получава
се, че j = 3,46 > 3,26 или може да се постигне изискваната точност при
избор на някой от двата варианта. По-целесъобразно е обаче да се използува
по-точен нивелир, т.е. да се намали mcm (респективно
j) и тогава отново се получават данните от таблицата.
Ако е предвидено
нивелачната мрежа да се построи в два класа, отпадат изчисленията за първия
клас. В такъв случай броят на изходните репери не може да бъде по-малък от три.
При изработени проекти на
нивелачната мрежа и при определени точности (ср. кв. грешка на превишението,
измерено от една станция), т.е. при уточнени: типа на нивелирите, вида на
латите и начини на нивелиране, се прави цялостна оценка на точността, като се
взема под внимание и геометричната форма на мрежите. За целта се използува
общата теория за обработка на геодезически измервания, като за предполагаемите
най-неточно определени репери се съставят съответни тежестни функции. Като
тежести се приемат реципрочните стойности на броя на станциите за всеки ход.
Очакваната грешка от функциите от изравнени стойности се определя по формулата
Необходимите уравнения се
съставят по известните методи, като се изхожда от схемата. За всеки проверяван
репер трябва да бъде изпълнено условието
|
|
|
|
|
Таблица 4.1 |
|
Стойности на j |
|
Употреба на |
|
|
|
|
вид на латите |
брой на хоризонтите |
брой на нивелиранията |
||||
едно-скални |
дву-скални |
един |
два |
едно |
две |
|
j £ 1 |
да |
- |
да |
- |
да |
- |
1 < j < 1,42 |
да да - |
- - да |
- да да |
да - - |
да - да |
- да - |
1,42<j< 2,00 |
да - - |
- да да |
- - да |
да да - |
- да - |
да - да |
2,00<j< 2,85 |
- |
да |
- |
да |
- |
да |
j>2,85 |
1.
Подбира се по-точен нивелир 2.
Увеличава се броят на хоризонтите при едно станциониране 3.
Увеличава се броят на нивелиранията |