Приложение 3.6

            ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КООРДИНАТИТЕ ИЛИ ИЗМЕНЕНИЯТА ИМ

            1. Определянето се извършва в зависимост от точността, която се изисква чрез следните видове прави засечки:

                                - Права засечка с измерени прилежащи ъгли b1 и b2 при двете изходни точки (А и В).

                        - Права засечка с измерени ъгли в триъгълника въз основа на полученото несъвпадение. Координатите на наблюдаваната точка както при тази засечка, така и при правата засечка с измерени ъгли се определят по формулите за решение на права засечка с прилежащи ъгли.

                        - Права засечка с посочни ъгли от изходните точки към наблюдавана точка i  измерените посоки към още няколко (най-малко две) изходни точки. Координатите на точка i се определят чрез изчисление по формулите за решаване на права засечка с посочни ъгли.

                        - Многократна права засечка с ъглови измервания от повече от две изходни точки. Координатите на точка i се определят чрез непосредствено изравнение.

            2. След началния цикъл от измерване, при който координатите на наблюдаваните точки се определят от някои от описаните разновидности на правата засечка, при следващите цикли се определят направо изместванията по съответната координатна ос по формулите:

където:

Z=A1B2-A2B1

при единични засечки

  

  

където при правата засечка с измерени ъгли

  

При правата засечка с посочни ъгли

  

където k и j са номерата на циклите.

При многократна права засечка

    

 

            3. В зависимост от точността, която се изисква, се използуват следните видове обратни засечки:

                        - обратна засечка с измерени посоки - от наблюдаваната точка i , по гирусния начин, към изходните точки А, В и С.

                        - обратна засечка с независимо измерени ъгли b1 и b2 от контролната точка i.

                        - обратна засечка с независимо измерени ъгли b1, b2 и b3 ( от наблюдаваната точка i към три дадени точки), изравнени чрез затваряне на хоризонта (400g). Координатите на точката i се изчисляват с изравнените ъгли.

                        - многократна обратна засечка - измерени посоки от наблюдаваната точка i към повече от три изходни точки.

            4. След началния цикъл преместванията на наблюдаваната точка по координатните оси могат да се определят направо по формулата в точка 2, като се има предвид, че при многократната обратна засечка

 и

където а` и b` са преобразуваните посочни коефициенти, а

            5. Координатите на наблюдаваните точки могат да се определят чрез една от следните видове линейни засечки:

                        - единична линейна засечка с измерени дължини между наблюдаваната точка (i) и двете изходни точки (А и В).

                        - многократна линейна засечка с измерени дължини между наблюдаваната точка i и повече от две изходни точки. Координатите на точка i се определят чрез посредствено изравнение.

            6. След началния цикъл от измерване могат да се определят направо изместванията на наблюдаваните точки по формулите в т. 2, като се има предвид, че при единична линейна засечка

 

                        - при многократна засечка

 

            7. Координатите на наблюдаваните точки се определят чрез комбинирана засечка - комбинация от многократни права и обратна, права и линейна или обратна и линейна засечка, като изравнението се извършва по посредствен начин.

            И тук преместванията DXjk и DYjk се определят направо по формулите в т. 2, като се има предвид, че

където a, b, f; a′, b′, f′; a″, b″, f″ са посочните коефициенти и свободните членове съответно на правата, обратната и линейната засечка, които се определят по формули, записани при съответните методи.

            8. При отделните ориентирани посоки преместванията на контролната точка (i) се определят, като при всеки цикъл се измерват посоките от две или три изходни точки (А, В и С) към точка i и към най-малко две ориентирани точки (Oi). Посоките към ориентираните точки трябва да сключват ъгли, не по-малки от 35g (ако са две - ъгъл, не по-малък от 70g).

            Избирането, стабилизирането на изходните точки, както и измерването на посоките от тях се извършва както при триангулацията, като тук ъгълът при контролираната точка (bi) трябва да бъде в интервала .

            Напречните премествания се определят по:

 

където SA и SB са дължините от изходните точки A, B до точка i, измерени еднократно в началния цикъл с относителна грешка, не по-голяма от

където DQmax е очакваната максимална хоризонтална деформация в съответната наблюдавана точка до контролираните точки.

            DQmax се взема от заданието, а

като

   (S = 1, 2, 3, ….nA-1)

   (S = 1, 2, 3, ..…nB-1)

            Векторите на преместване се определят по графичен път въз основа на напречните премествания q, като се работи в мащаб 2:1 до 10:1 с оглед чертежът да се събере на лист канцеларски формат. За окончателно положение на наблюдаваната точка i, когато се използуват три изходни точки (три отделни посоки), се приема центърът на вписаната в получения триъгълник окръжност. Радиусът на тази окръжност не трябва да надвишава стойността

където  - ср. кв. грешка, с която се определя разликата d

                             S - средната стойност на дължините до наблюдаваната точка

            Ср. кв. грешка mDQ в определяне на преместванията си изчислява по формулата:

където n е броят на посоките, чрез които се определят отклоненията на контролната точка.