МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА

ЗА ДЕЙНОСТТА ПО СЪЗДАВАНЕТО
НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

София
март 2001 г.

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Тази програма се разработва на основание чл.94, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). С програмата се определят основните дейности, необходимите материални, човешки и финансови ресурси, както и сроковете за изработването и въвеждането в действие на новата кадастрална система и системата за имотна регистрация на недвижимите имоти в изпълнение на ЗКИР. Програмата се разработва като се използва пълноценно съществуващата информация за застроените територии, плановете, картите и регистрите, изработени в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд (ЗВГЗГФ), за вписванията - от службите по вписвания, информацията от данъчните регистри, регистрите на държавната и общинската собственост, както и информация от други ведомства и организации. Съгласно тази програма кадастърът и имотният регистър се създават систематично по съдебни райони със средства от държавния бюджет. Кадастърът се изгражда като съвременна високотехнологична геоинформационна система, която след създаването й за територията на цялата страна трябва да премине на самоиздръжка въз основа на приходи от услугите, предоставяни на граждани, ведомства, организации и други клиенти.

Изпълнението на предложената програма се осигурява със субсидии от държавния бюджет, със събираните такси, с други приходи по ред, установен от Министерски съвет, както и със средства по национални и регионални програми за развитие на техническата инфраструктура, международни програми, проекти и споразумения.

2. СЪСТОЯНИЕ НА КАДАСТРАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ В БЬЛГАРИЯ

2.1. Геодезическа основа

2.1.1. Основни данни и плътност на държавната геодезическа мрежа и геодезическите мрежи с местно предназначение

Опорната геодезическа основа на България се състои от Държавната геодезическа мрежа (ДГМ) І – ІV клас, Държавната нивелация І – ІІІ клас, геодезическите мрежи с местно предназначение V – VІІ клас, както и гравиметричната мрежа на страната. Тя е изграждана в продължение на дълъг период от време – 1920 г. – 1960 г.

Държавната геодезическа мрежа включва около 6500 точки. Тя се поддържа чрез периодични проверки на терена, строителни и ремонтни работи от Министерството на отбраната и е в относително добро състояние.

Геодезическите мрежи с местно предназначение се състоят от над 60000 точки. Физическото състояние на тези мрежи не се поддържа и много от точките в интензивните райони са унищожени. В съвкупността си те образуват нехомогенна мрежа с различна плътност.

През 60-те и 70-те години ДГМ е модернизирана и преизчислена. Такава модернизация и преизчисления не са направени за геодезическите мрежи с местно предназначение.

Модернизирането на ДГМ на основата на GPS- технологиите започна с включ­ването на страната в изграждането на новата референтна система EUREF. През 1992/1993 г. са проведени международни GPS-кампании и са определени 7 точки на територията на страната като част от мрежата EUREF, както и 8 допълнителни точки. Тази съвкупност от 15 високоточно определени пространствени точки, наре­чена Булреф, няма непосредствено практическо значение, тъй като средното разстояние между точките е 93 км. Тя обаче има всички качества да бъде основа за радикално модернизиране на ДГМ.

2.1.2 Координатни системи за граждански цели

За граждански цели са използвани координатни системи 1930 г., 1950 г., 1970 г. и Софийска. Първата е върху елипсоида на Хейфорд, а останалите три - върху елип­сои­да на Красовски. Създадената специално за граждански цели координатната система 1970 г., която се използва в момента, има един съществен недостатък – територията на страната е разделена на 4 координатни зони, което създава проблеми при картирането на територия, попадаща в различни зони.

Основните аргументи за въвеждането на нова единна координатна система са:

• Геодезическата основа да бъде съвременна, високо точна и хомогенна, многофункционална, и да отговаря на международните стан­дар­ти;
• Геодезическата основа да може да служи за следене на глобалните геодина­мич­ни процеси на територията на страната;
• Точността на геодезическата основа да съответствува на точността на съвременните средства за геодезически измервания и картографиране;
• Кадастралната карта на страната да бъде в единна координатна система, както изисква чл.42 от ЗКИР, за да се избегнат всички проблеми, свързани със сега действуващата координатна система 1970 г.;

Плановете, изработени в изпълнение на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, са в цифров вид и лесно могат да бъдат трансформирани в новата координатна система.

При вземането на решението за въвеждането на нова координатна система трябва да имат предвид последствията за Едромащабната топографска карта (ЕТК) и другите специализирани карти и проекти.

2.2. КАРТЕН МАТЕРИАЛ - НАЛИЧИЕ, СЪСТОЯНИЕ И АНАЛИЗ
Република България обхваща територия с площ от 110 971 кв.км. Разпределението на територията по предназначение е представено в табл. №1.

Табл. №1

Територията на цялата страна се покрива от Едромащабната топографска карта (ЕТК). Картата се състои от около 17 000 бр. отделни листове. Същата е изработена в М 1:5000, като само за високопланинските райони тя е в М 1:10 000. ЕТК се създава и обновява по фотограметричен метод, съдържа пълна информация за релефа на територията, предоставя се в графичен вид, а актуалността й варира в период между 10 и 25 години.

В процеса на провеждане на поземлената реформа за възстановяването на собстве­ността на земеделските земи са създадени цифрови планове и карти на извън­се­лищ­ните територии на всички около 4600 землища в страната. Тези планове и кар­ти се поддържат в актуално състояние от МЗГ. През 1999-та година в изпълнение на ЗВСГЗГФ започна възстановяването на собствеността на горите и на земите от горския фонд. Тази дейност се очаква да приключи през 2001 г. Създадените карти на възстановената собственост върху земеделските земи и горите ще бъдат използвани за изработването на кадастъра.

Съгласно Единния класификатор на административно-териториалните и терито­риал­ни единици (ЕКАТТЕ) в България има 5 342 населени места. Изработването на кадастрални планове на населените места датира от преди повече от 100 години. За голям брой от населените места, от създаването на първия им план до този момент са изработени още няколко такива плана. Към момента на създаването им, када­страл­ните планове са изработвани с изискваните тогава точност и подходящ техно­логичен метод, но сега значителна част от тях вече са загубили до голяма степен своята актуалност.

Ползвайки наличната информация за състоянието на съществуващите кадастрални планове за всяко едно от населените места в страната, данните за годината на съз­да­ване или попълването им, както и някои предварителни данни и анализи за очак­вания брой новоизработени планове през 2000 година, може да бъде представена следната картина за актуалността на тези планове към 31.12.2000 г.:

Таблица №2

Забележка: Общият брой на кадастралните планове в таблица №2 не отговаря на броя на населените места в страната, тъй като в него е включен и броят на плано­вете на отделните райони, на които са разделени някои от по-големите градове. За разделителна граница са избрани съответно:

1995 г., когато е въведено задължително представяне на кадастралните пла­но­вете на населените места в цифров вид и задължително определяне на идентификатор за всеки поземлен имот,
1985 г. се приема за долна граница на планове, които могат да бъдат попъл­вани.
1970 г. като годината на въвеждане на "координатна система 1970 г.".

Данните в таблица №2 за актуалността на кадастралните планове на населените мес­та сочат два силно обезпокоителни факта – много малък брой планове са в цифров вид и голям брой населени места имат стари планове. В същото време около 1000 на­селени места, разположени предимно в планински райони, с разпръснато за­строя­ване и с малък брой жители, нямат кадастрални планове.

Анализът на техническото състояние на съществуващите кадастрални планове на населените мес­та показва някои основни техни недостатъци:

отсъствие на данни за собствениците или за документите за собственост в регистрите на имотите (разписните книги) за повече от 35% от имотите;
в много от случаите актовете за собственост не съответстват на имотите в ка­­дастралния план;
около 90% от кадастралните планове не са в цифров вид;
кадастралните планове не са поддържани и не са в актуално състояние;
различия в координатните системи и мащабите, в които са изработени някои кадастрални планове на населени места и съседните на тях планове за възстановяване на собствеността на земеделските земи или горите;
несъответствия в местоположението на границите на имоти в кадастралните планове на населените места и в плановете на възстановената собственост в контактната зона;
кадастралните планове на населените места са изработвани при една геоде­зи­ческа основа, а регулацията е прилагана при друга;
регулационните планове се изработват само в графичен вид;
не винаги границите на приложената регулация са материализирани, поради което границите на поземлените имоти се отъждествяват със съществу­ва­щи­те огради и се заснемат по преценка на изпълнителя;
в част от кадастралните планове, особено такива, на които е правено основ­но попълване или са изработени по фотограметричен метод, се конста­тират значителни – достигащи до 1 м грешки в елементи от съдържанието;
работната геодезическа основа в старите планове не е трайно стабилизирана.

Акцентът върху състоянието на кадастралните планове на населените места се ос­но­вава на факта, че за създаването на кадастралната карта, кадастралните регистри и имотния регистър за територията на населените места ще бъдат изразходвани ос­нов­ната част от финансовите средства за технически дейности. Вземането на реше­ние за източника на данни и метода на изработване на кадастралната карта за даде­на застроена територия трябва да се съобрази с техническото състояние на съ­ще­ствуващия кадастралния план и възможността да се използва за кадастрални цели.

2.3. МАТЕРИАЛЕН И ЧОВЕШКИ РЕСУРС

За дейността по поземлената реформа техническото и технологично обновяване в областта на геодезическите дейности отбеляза съществен напредък и може да се каже, че е на съвременно ниво. Потенциал за изграждането на кадастъра са около 2500 специалисти – инженери, информатици и др., работещи в тази област. Една част от тях работят в големите държавните фирми “Геопланпроект”, “Геодезия” и “Агрогеометър” с клонове почти в цялата страна и 28-те дружества по териториа­лен кадастър в страната. Останалата част от специалистите работят в над 300 част­ни фирми. Всички те са сравнително добре оборудвани със съвременни технически средства за геодезически измервания, хардуер и софтуер. Това дава основание да се приеме, че в страната има необходимия човешки и материален ресурс за изпъл­нението на техническите дейности по изработването на кадастъра.

Единствено в областта на прилагането на съвременните фотограметрични техно­ло­гии в страната има значително изоставане. Основната причина за това са много ви­со­ките цени на техническото оборудване, което не е по силите дори на големите дър­жавни фирми. Другият важен проблем е, че сравнително трудно се намират до­бри професионалисти за администриране и технически контрол на тази дейност.

Целият процес по създаване на планове за земеразделяне на земеделските и горски територии, както и изработването на кадастрални карти на населените места през последните години, е реализиран с български софтуерни графични системи. Тези соф­туерни системи изиграха изключително полезна роля за издигане нивото на извър­ш­ваните геодезически работи. Благодарение на тях в момента има актуални цифрови кадастрални карти на всички извънселищни територии в страната.

Използваните български софтуерни продукти обаче не отговарят на съвременните концепции за Географски информационни системи (ГИС), а са реализирани да по­срещ­нат оперативните нужди на изпълнителите на техническите дейности за реша­ване на задачите по създаване на цифрови кадастрални карти. Ядрата им са реали­зи­рани в периода 1992-1994 година и използват по-стари информационни техно­ло­гии, поддържат кадастралните планове по землища и не са предназначени за работа в компютърни комуникационни среди.

Информационната система на кадастъра ще съхранява големи обеми картна и тек­ст­ова информация, ще обслужва огромен брой отдалечени клиенти чрез съвре­мен­ни средства за комуникация в реално време и се очаква да стане една от основните информационни системи в Република България. Изискванията към нея за надежд­ност, за сигурност на информацията и съвместимост с останалите административни информационни системи налагат тя да бъде разработена върху утвърдени продукти, базирани на най-съвременни информационни технологии. Анализът по­каз­ва, че българските кадастрални системи не могат да служат за база за изграждане на информационната система на кадастъра. Те ще се използват от правоспособните лица за изпълнението на техническите дейности по създаването и актуализира кадастралната карта, поддържана в базата данни на информационната система на кадастъра.

2.4. СЪЩЕСТВУВАЩА СИСТЕМА НА ВПИСВАНЕ

Системата за вписванията е установена у нас със Закона за привилегиите и ипотеките от 01.10.1910г./отм/. Тя е реципирана от Белгия и Италия. Сега тази материя се регламентира в Закона за собствеността и Правилника за вписванията.

Системата е персонална. Партида се открива на името на лицето, което прехвърля правото на собственост или учредява друго вещно право върху недвижим имот, съответно което се отказва от такова право или признава такова право на друго лице или на името на лицето, което се сочи за собственик на имота, върху който се вписва тежест. При вписване на искови молби или съдебни решения, партида се открива на името на ответника. Партида се открива само ако същото лице до този момент не е имало открита партида. Ако лицето има вече открита партида, извършеното вписване се нанася в нея.

Общо може да се каже, че подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (без актовете издадени от надлежните държавни органи), както и всички актове, за които това бъде постановено със закон.

Вписването има за цел да даде гласност на актовете, с които се придобиват права върху недвижими имоти, както и на вписаните тежести върху определен имот в полза на определено лице. Вписването допълва действието на акта – прави го противопоставим на трети лица.

Вписванията се извършват от съдиите по вписванията при районните съдилища.

При сега действащата система на вписване достъпът до информация в службите по вписванията е затруднен и няма гаранции, че справката относно имота и носителя на правото ще отговаря на действителното състояние. Причините са свързани с:

• обемът на натрупаната информация – трябва да се има предвид, че азбучниците се водят от 1910г. по правило, общо за всички години и се пазят 100г. Цялата информация е в книги, които имат спешна нужда от реставрация и сканиране;
• начинът, по който се извършват вписванията при поименната система;
• непълнотата на информацията - не подлежат на вписване констативните нотариални актове, в.т.ч. придобиванията по наследство;
• големият брой ипотеки, на които е изтекъл 10-годишният срок на дей­ствие на вписването и те не са били подновени навреме, т.е. вписването е вече безпредметно, но съществува.

В системата, която ще се въведе със ЗКИР, е заложена по-голяма точност и сигурност. Това е било оценено още когато се е обсъждало коя система на вписване да се въведе в България. Отчетено е предимството на реалната система на вписване, но т.к. не е имало кадастър на територията на цялата страна, е била предпочетена поименната система.

Кои са гаранциите за тази сигурност ?

1. Създаването на кадастър, който ще уточни границите на имота и ще му даде уникален за цялата страна номер;

2. Връзката между кадастъра и имотния регистър, чрез която ще се поддържат данните актуални и в двете системи;

3. Вписването ще се извършва в партиди по имоти, като данните, които се съдържат в тях, дават цялостна картина на правното състояние на имота – какво е вещното право, съответно тежестта и кой е неговият носител;

4. Ще се вписват констативните нотариални актове и обявените завещания, което ще осигури по-голяма пълнота на регистъра.

3. СЬЗДАВАНЕ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР НА РЕПУБЛИКА БЬЛГАРИЯ

3.1. КАМПАНИЯ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Успешното внедряване на новата система за кадастър и имотен регистър до голяма степен зависи от общественото разбиране и подкрепа, с която се ползват. За целта ще се работи за получаване на общественото доверие. Специално внимание ще се отдели на районите, където първо започва систематичното създаване на кадастъра и имотния регистър съгласно дългосрочната програмата на МС за прилагане на ЗКИР. В тези райони ще се организира и проведе кампания за запознаване на обществеността с целите и задачите на ЗКИР и процедурите по реализацията му. Целта й е да се премине без сътресения към новите принципи и начини за обслужване на населението и останалите клиенти с кадастрална информация.

Кампанията ще бъде насочена към:

• Населението
• Професионалисти, специалисти и служители в сферата на кадастъра, техни професионални сдружения;
• Областните и общински администрации;
• Потребителите на кадастрална информация.

Кампанията ще се насочи и към потенциалните чужди инвеститори, като се обхванат чужди специалисти, дипломатически и търговски представителства, международни фондации.

Кампанията за популяризиране и запознаване на обществеността ще включва:

· Разясняване правата и задълженията на собствениците при създаването на кадастъра и имотния регистър;

· Подготовка на семинари и конференции на високо равнище;

· Подготовка на информациони материали за средствата за масово осведомяване и професионалните издания;

· Издаване на брошура за обществеността с описание на процедурите за вписване и обслужване с кадастрална информация;

· Издаване на информационни бюлетини за експерти по кадастъра с описание на нормативната база, коментари, тълкувания и препоръки;

· Създаване на web-сайт, посветен на новата система за вписване и кадастъра;

· Телефон за гореща линия;

· Табла с информационни материали пред кадастралните служби;

· Семинари и официално отбелязване стартирането на дейностите по систематично създаване на кадастъра в съдебните райони.

През първото тримесечие ще се проведе организационна дейност и подготовка за провеждането на кампанията по запознаване на обществеността. Окончателно ще бъдат изяснени новите процедури и модела на работа в службите по вписване и по кадастъра. Реалната работа сред обществеността ще стартира от 2-то тримесечие. Опитът от проведената кампания през годината ще се оцени, обобщи и използва през следващите години за по-успешното и организиране в останалите райони на страната през следващите години. Общо за кампанията се предвиждат 280 000 лв., като от тях 30 000 лв ще се усвоят през 2001г, а останалите ще се усвоят равномерно през следващите пет години

3.2. ОБУЧЕНИЕ

За всички участници в прилагането на ЗКИР – АК, Служби по вписванията, МЗГ, МО и др. е разработена програма за обучение. В програмата са определени условията за обучението, модулите и тяхното съдър­жа­ние, учебните курсове и отговорните институции за нейното изпълнение. Съ­глас­но програмата обучаваните са разпределени в групи: лица, за които е необходимо основно компютърно обучение, изпълнители на кадастрални дейности, ръководители в кадастралните служби, ръководители в службите по вписвания, оператори в службите по кадастър и в службите по вписванията, администратори и клиенти на информационните системи. Предвижда се обучението да се извършва от специално създадено за целта Звено за обучение по кадастър и имотна реги­страция, към Центъра за следдипломно и факултативно обучение в Университета по архитектура строителство и геодезия. Създаването на звеното и провеждането на обучението се урежда с договор между МРРБ, МП и УАСГ. Създаването на звеното и техническото му оборудване се осигурява от равностойно от МРРБ и МП със средства от заема от Световната банка. В програмата за обучение са предвидени след­ните модули: Основна компютърна подготовка, Кадастър, Имотен регистър, Информационно осигуряване, Мениджмънт и маркетинг. Всеки от модулите включва, правна, технологична и приложна част. Очакваният брой на участници в курсовете е около 2000 човека.

Стойността на обучението на 1000 служители на Агенция по кадастъра и Службите по вписвания е определена въз основа на проект на програма за обучение и е дадена в таблица № 3. Разходите за курсове за обучение на представители на други ведомства и организации са за сметка на техния бюджет.

Таблица №3

3.3 Подзаконови нормативни АКТОВЕ ПО ЗКИР

Нор­мативните актове, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър, отговорните институции и сроковете за изработването им са дадени таблица № 4.

Таблица № 4

Съдържанието на наредбите за създаване на специализираните карти и регистри, редът за предоставяне и ползване на кадастрални данни от различни ведомства и организации ще се създават от съвместни работни групи на заинтересованите ведомства и Агенция по кадастъра .

3.4.  АГЕНЦИЯ ПО КАДАСТЪРА

Агенцията по кадастъра към Министъра на регионалното развитие и бла­го­устрой­ството е създадена на основание Закона за кадастъра и имотния регистър. Устройственият правилник на АК е приет с ПМС № 169 от 14.08.2000 г. и е обна­родван в “Държавен вестник”, бр. 69 от 22.08.2000 г.

Основните задачи по създаването на кадастъра са:

• Изграждане на Агенцията по кадастъра (АК);
• Изготвяне подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗКИР;
• Систематично изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на цялата страна;
• Създаване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър;
• Административно обслужване на гражданите и органите за управление в преходния период;
• Административно обслужване на гражданите, органите за управление и другите клиенти след изработването на кадастъра.

За въвеждането на нови, по-ефективни методи за изпълнението на дългосрочната програма, е целесъобразно създаването на звено в АК по дигитална фотограметрия, което след проучване и анализ на съвременните фотограметрични технологии и технически средства, да разработи програма за ускореното им въвеждане за нуждите на кадастъра. За изпълнението на тази програма ще се търси финансиране от донори – чуждестранни инвеститори или помощ за закупуване на необходимото оборудване, обучение на персонала, обмяна на опит и внедряване.

Това звено трябва да бъде оборудвано с една аналитична фотограметрична система, поне две дигитални стереофотограметрични системи и един скенер с висока разрешаваща способност (5000 dpi) и фотолаборатория за обработка на аерофилми. Една аналитична фотограметрична система и един скенер са достатъчни да се създадат необходимите условия за прилагането на дигиталната фото­гра­метрия при изработването на кадастралната карта. Това ще мотивира по-големите фирми също да закупят дигитални фотограметрични системи. Задачата на звеното ще бъде да обработва аерофилмите, да ги сканира, извършва аеротрангулиране и да изработва цифрови кадастрални планове както, чрез аналитичната система така и чрез дигиталните фотограметрични системи. Част от аероснимките могат да бъдат предоставяни на частните фирми, които са закупили дигитални системи. Това оборудване може да бъде използвано и за изработване на цифрови ортофотопланове и цифрови едромащабни карти.

3.4.1. Структура и числен състав

Съгласно Устройствения правилник на Агенцията по кадастъра, тя е структури­ра­на в обща и специализирана администрация. Централната администрация на АК се формира от обща администрация, организирана в дирекция “Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване”, и специализирана админи­стра­ция с дирекции “Създаване и поддържане на кадастъра” и “Договори, планиране и развитие”.

Териториалните звена на агенцията - службите по кадастъра, са част от спе­циа­лизираната й админи­стра­ция и са разположени в административните центрове на областите. Всяка служба по кадастърa ще разполага с минимален персонал за извършване на дейностите си по:

• Създаване и поддържане на кадастъра – приемане и контрол на техническите дейности;
• контрол върху геодезическите дейности и полски измервания;
• обслужване на клиенти с кадастрална информация;
• създаване и поддържане на кадастралната база данни и администриране на информационната система;
• поддържане на картния архив;

Поради по-големия обем поземлени имоти и по-голямата интензивност на сделките в големите градове и столицата, службите в тях са с разширен състав.

Съгласно ЗКИР дейностите по обслужването на гражданите и другите клиенти с кадастрална информация преминават от техническите служби на общините към Агенцията по кадастъра. За обслужване на гражданите с кадастрална информация на място се създават изнесени работни мяста на службата по кадастъра в съдебните райони. Предвиждат се средства за техническо поддържане на всяко изнесено работно място. В случай че закон предвиди възможност друг орган да обслужва клиентите на кадастъра, численият състав на Агенция по кадастъра може да бъде намален, като се премахнат изнесените работни места.

Общият числен състав на Агенцията по кадастъра ще нараства в зависимост от графика, по който районните съдилища ще преминават към обслужване по ЗКИР до покриване на всички общини. Числеността на щатния състав на агенцията за 2001 г. (съгласно ПМС 169/14.08.2000г.) и предвижданията за нарастването й през следващите години са посочени в таблица № 5.

Таблица №5

Разпределението на персонала в службите по кадастър по области и години е дадено в приложение 1.

Като се има предвид, че техническите дейности по създаването на кадастъра ще се извършват от правоспособни лица, а не от службите по кадастъра, предлаганият минимален състав ще бъде достатъчен за поддържането на кадастъра и обслуж­ва­нето на гражданите. В периода на систематично създаване на кадастралните карти ще се наложи да се извършва голям обем допълнителна работа по контрол на качеството на техническите дейности, приемане на кадастралните карти и регистри и въвеждането им в информационната система. В тези дейности служителите на Агенцията по кадастъра ще бъдат подпомагани от външни изпълнители чрез възлагане.

3.4.2. Правоспособни лица

Техническите дейности по изработването и поддържането на кадастъра съгласно ЗКИР се извършват от правоспособни лица. Агенцията по кадастъра води публичен регистър на правоспособните лица. От анализа на изпълняваните технически дейности по ЗСПЗЗ, ЗВГЗГФ и изработването на планове на застроени територии може да се направи извода, че страната разполага с технически средства и човешки ресурс за създаването на кадастъра за срок от 15 години. В изпълнението на задачата ще бъдат ангажирани около 2500 инженери, техници, информатици и други специалисти.

3.4.3. Материално и техническо оборудване

За нормалното функциониране на АК, извършването на контрол на техническите дейности и проверка качеството на изходните геодезически данни и картни материали трябва да разполагат със сграден фонд, офис оборудване, автомобили, тотални станции, компютри и GPS апаратура. Като наследници на териториалните звена на Главна дирекция “Кадастър и геодезия” от 01.01.2001г., кадастралните служби ще имат на разположение по две тотални станции и минимум по два компютъра и принтер.

Разпределението на необходимите финансови средства по години за останалото материално техническо оборудване са дадени в таблица № 6 и се предвиждат по заема от Световната банка.

Таблица №6

Ремонтните работи на сградния фонд ще се извършат през първите 4 години по следния график:

Таблица №7

3.5. СИСТЕМАТИЧНО ИЗРАБОТВАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

3.5.1. Геодезическа основа

Геодезическата основа включва Държавната геодезическа мрежа, мрежите с местно предназначение и работната геодезическа основа. Въпросите свързани с ДГМ не са в компетенциите на Агенцията по кадастъра. Кадастралната карта се изработва в цифров вид и практически лесно може да бъде трансформирана в произволна координатна система. До въвеждането на нова координатна система геодезическите координати на точките ще се изчисляват в сега действащата координатна система 1970 г. Съвместната дейност по създаването и ползването на основната геодезическа мрежа ще бъде предмет на двустранно споразумение с Министерство на отбраната. Средства за създаване на Държавната геодезическа мрежа са предвидени във заемното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Дейностите по поддържането и обновяването на геодезическата основа с местно предназначение се възлагат и изпълняват заедно с изработването на кадастъра. Регистърът на геодезическата основа - държавната геодезическа мрежа и геодезическите мрежи с местно предназначение, е единен. Техническите изисква­ния за създаването на геодезическата основа с местно предназначение и работната геодезическа основа, редът и начинът на водене и ползване на регистъра на тази основа се урежда с наредбата по чл. 31 от ЗКИР.

3.5.2. Систематично изработване на кадастралната карта и регистри

Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват систематично по съдебни райони, чрез възлагане на правоспособни лица. Техническите изисквания, видовете дейности, редът и начинът за систематично изработване на кадастралните карти и регистри се уреждат с Наредба за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приемането и одобряването на кадастралната карта и регистри се извършва по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър чл.45-чл.49 и съгласно Наредба за контрола и приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Кадастралната карта се изработват на основата на:

- нови геодезически измервания;

- плановете, изработени в изпълнение на ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ;

- преобразуване, дигитализиране, попълване и адаптиране на данни от съществуващи кадастрални и регулационни планове на населени места, както и други планове, които съдържат кадастрална информация - планове и изпълнителни снимки на обекти от техническата инфраструктура, на промишлени обекти и др.

Кадастралните регистри се създават от следните източници:

• Анкетиране на собствениците;
• Използване на данните от информационната система на данъчните служби;
• Използване на данните от ЕСГРАОН;
• Използване на данните от отделите общинска и държавна собственост;
• Използване на данните от службите по вписванията;

ОТНОСНО ИЗВЪНСЕЛИЩНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Плановете, картите и регистрите, изработени в изпълнение на ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ, се предават от МЗГ на Агенцията по кадастъра след съвместяването им в един общ план и регистър на възстановената собственост в извънселищната територия по землища. Извършва се проверка и се отстраняват съще­ству­ващите про­бле­­ми в контактните зони между земеделските земи и горския фонд, в зоните на техническата инфраструктура, землищните граници, явни фактически грешки в плановете и картите на извънселищната територия, границите на държав­ни­те и общинските имоти и др. Границите на останалите имоти от плана на извънселищната територия се приемат за действителни.

Основни параметри при ценообразуването за техническите дейности в извън селищните територии са броят на имотите, общата площ и площта на обектите на техническата инфраструктура.

ОТНОСНО УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Създаването на кадастъра на населените места се предхожда от проучване и анализ за състоянието на наличните кадастрални планове и пригодността им за ползване. Ще се извърши проверка и оценка на състоянието на картния материал от гледна точка на нормативните изисквания. В резултат се преценява възможността за оцифряване на съществуващите кадастрални планове и за използването им при систематичното създаване на кадастъра. До 2005 г. се предвижда да бъдат оцифрени съществуващите кадастрални планове на всички съдебни райони. Плановете, които отговарят на техническите изисквания на Наредбата по чл.31 от ЗКИР, няма да се изработват наново.

Ще се разработи технология за съвместяване на наличните данни от различни източници и с различна точност. Съвместените данни, които отговарят на техническите изисквания, след евентуална актуализация се въвеждат в ИСК, като се поддържа информация за нивото на точността им.

За застроени територии или части от тях, за които се налага създаването на кадастрална карта с нови геодезически измервания, се прави оценка на съществуващия кадастър на района, за да се установи:

Обема техническа работа, която предстои да се изпълни – брой имоти, обща площ на обекта, среден размер на имотите, състояние на геодезическата основа;
Пригодността на съществуващите цифрови кадастрални планове – доколко са точни и отговарят ли на техническите изисквания на Наредбата по чл.31, степен на актуалност;
Какви са проблемите в контактната зона на плановете на застроената територия и извънселищните територии и как ще се отстраняват;
Степен на актуалност и пълнота на атрибутната информация и възможностите за попълването й;
Обективното отразяване на землищните граници и обектите на техническата инфраструктура;
Обективното отразяване на границите между горските и защитените територии от една страна и границите на земеделските територии – от друга.
На основата на направената оценка се взема решение за изработване на нова кадастрална карта, за основно попълване или за частично попълване и адаптиране на съществуващия план към новите изисквания. Оценката на кадастралните планове и данни се извършва на основата на Наредбата по чл.31 от ЗКИР. Точната оценка на необходимия обем технически дейности за всяко землище ще икономиса финансови средства и ще ускори изработването на кадастъра.

Основни параметри при ценообразуването за техническите дейности в застроените територии са площите и метода на изработване на картата и регистрите. Конкретната цена зависи от прилаганата технология за създаване на кадастралната карта. Предвид дългия срок на програмата и бързото развитие на съвременните технологии, не може да се правят прогнози за необходимите финансови срества за технически дейности в дългосрочен план.

Обобщени данни за площите в селищните и извънселищните територии и предварителна оценка за начина на създаване на кадастралната карта по области, съдебни райони и години са представени в приложение № 4 и приложение №5. Ежегодно ще се прави анализ на работата по създаването на кадастъра предвид обема технически дейности, използваните технологии, цените на техническите дейности. На неговата основа се актуализира програмата за следващите години.

3.6. СЪЗДАВАНЕ НА ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Прилагането на закона ще обхване поетапно цялата територия на страната. Дотогава вписванията ще се извършват по досегашната поименна система. В изпълнение на §16 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР , на службите по вписвания в съдилищата ще бъде предоставен софтуер за отразяване на данните в цифров вид. За да се създадат условия за пълнота на данните в имотния регистър е предвидено от 01.01.2001г. да се вписват и констативните нотариални актове, както и преписи от обявените завещания.

Създаването на кадастъра и имотния регистър ще започва по съдебни райони, както следва :

- за кадастъра – със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра;

- за регистъра – със заповед на министъра на правосъдието.

За имотния регистър производството включва :

1. Създаване на предварителни партиди едновременно по систематичния подход – на основа данните от службата по кадастъра и книгите по вписванията и по повод сделки с имоти от този район;

2. Уточняване на данните с кадастралната карта и кадастралните регистри и получаване на идентификатор;

3. Преобразуване на предварителните партиди в партиди на недвижимите имоти след като кадастралната карта и кадастралните регистри бъдат одобрени и в службата по вписване постъпят :

- скица-копие от кадастралната карта за поземлените имоти, съответно схема за самостоятелните обекти в сграда;

- кадастралният регистър – на технически носител;

- данни за жалбите срещу заповедта за одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съдията по вписвания не преобразува в имотна предварителна партида на недвижим имот, за който има постъпила жалба, както и такава, по която носителят на вещното право не е установен.

4. Заповед на министъра на правосъдието за въвеждане на имотния регистър в съответния съдебен район, която се обнародва в “Държавен вестник”.
В 6-месечен срок от обнародването на заповедта всяко заинтересовано лице може да поиска попълване на партидата на недвижимия имот с вписани актове, които не са отразени в нея. Ако това не бъде направено, тези актове нямат действие спрямо трети лица, освен от деня на тяхното вписване по общия ред.

Финансовите средства необходими за ремонт и обзавеждане на службите по вписвания по години и съдебни райони са дадени в приложение № 3. Разпределението на средствата по години е дадено в таблица № 6.

4. ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТ-НИЯ РЕГИСТЪР

Информационната система на кадастъра (ИСК) и информационната система на имотния регистър (ИСИР) са две тясно обвързани информационни системи, които ще се изграждат и поддържат съответно от Агенцията по кадастъра и от Министерството на правосъдието.

Основното предназначение на двете системи е надеждно обхващане на данни за граници на собственост, собственици, основания за собственост и ограничения върху собствеността. Надеждността на вписването и минимизирането на грешките при регистрацията ще се постигне като се синхронизира работата на службите по вписване и на службите по кадастъра посредством връзката между информацион­ните им системи. Надеждността на данните ще се гарантира и от връзката на тези две информационни системи с други системи на държавната и общинска админи­страции. Предвижда се сътрудничество с ведомствата и институциите, които ползват и развиват дейности на базата на кадастрални данни от информационната система на кадастъра и имотния регистър. В това отношение от особена важност ще бъде съвместната дейност на МРРБ, респективно Агенцията по кадастъра и Министерството на правосъдието с:
· Минстерството на финансите – съвместно ползване на комуникационната мрежа на държавната администрация, предоставяне и ползване на хардуер и базов софтуер, съответстващ на изискванията на информационната система на кадастъра и имотния регистър, ползване на данни от данъчните регистри.
· Министерство на земеделието и горите – разработване на общо ядро на информационните кадастрални системи на двете ведомства, предоставяне на данни от МЗГ на АК за извънселищните територии, постоянен последващ обмен на данни между информационните им системи.
Като среда за комуникация на системите ще се използват възможностите на изгражданата мрежа на държавната администрация.

4.1. ФУНКЦИИ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ НА АК И ИР

Основните функции на ИСК и ИСИР са:

Първоначално въвеждане на данните в информационните системи;
Актуализация и синхронизация на данните в двете информационни системи;
Издаване на справки;
Предоставяне на кадастрални данни;
Връзка с регистрите на държавната администрация - ЕКАТТЕ, ЕСГРАОН, БУЛСТАТ и др.

4.2. СТРУКТУРА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Информационните системи на кадастъра и имотния регистър се реализират като разпределени бази данни в 28-те кадастрални служби и съответно в 112 районни съдилища, в които се намира информацията за имотите и правата върху тях за съответните територии във всеки момент. Изискването за свързаност на системите предполага директна връзка между информационната система на службатa по кадастъра във всяка област с информационните системи на ИР в районните съдилища на областта.

4.2.1. Информационни системи в централната администрация на АК

ИСК в централната администрация на Агенцията по кадастъра поддържа обединена база от данни на кадастралните карти и регистри за цялата страна. Тези данни са необходими за изготвяне на статистики и баланси, за предоставяне на данни на външни организации и клиенти по Интернет и служи за архив.

АК ще поддържа и информационни системи за:

• Единни класификатори, използвани в информационната система на кадастъра;
• База от данни с материали от Геокартфонда - картотеки на наличните материали, карти, планове, снимки и др.
• База от данни за геодезическата основа;
• Карта за разпределението на териториите с граници на землища, общини, съдебни райони, области и държавните граници;
• Регистър на правоспособните лица по чл.16 от ЗКИР.

Централната ИС на АК ще има мощен комуникационен сървър, който ще обслужва достъпа до всички сървъри в службите по кадастъра. Софтуерната поддръжка на информационната система в службите по кадастъра ще се извършва централизи­рано по комуникационните канали. Централният сървер на АК ще получава ин­фор­мация за извършваните от областните информационни системи услуги на клиен­ти и ще ги осчетоводява.

4.2.2. Информационна система в службите по кадастъра

Службите по кадастъра чрез информационната система на кадастъра ще поддържат в актуално състояние графичната и атрибутна информация за всички имоти в областта, ще предоставят данни и ще осигуряват възможности за извършване на актуализация на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чрез тях ще се осъществява обслуж­ва­нето на собствениците и на другите клиенти с кадастрална информация. Специ­фич­но за тях е съхраняването и поддържането на големи обеми графична инфор­мация, което поставя изисквания за ползване на специализирани гра­фични када­стрални системи и комуникационни линии. Информационната сис­тема, базирана в службите по кадастъра ще работи в синхрон с информа­ционната система на имотния регистър, базирана в службите по вписване в районните съдилища от съот­ветната област.

4.2.3. Информационна система на имотния регистър

Данните от имотния регистър се въвеждат и актуализират в информационната система, базирана в службите по вписване по съдебни райони. Информационната система на имотния регистър поддържа в актуално състояние атрибутни данни за всички недвижими имоти в района, техните собственици и всички вписани актове, обстоятелства, факти и други юридически действия, за които закон предвижда вписване.

Според обема от сделки в различните районни съдилища се предвижда различна техническа база за информационното обслужване на отделните служби по вписвания. По този показател те са класифицирани в следните четири класа:

Клас A - районни съдилища в големите градове (София и Пловдив)

Клас B - районни съдилища в областните центрове;

Клас C - районни съдилища извън областните центрове с висока интензивност на вписвания;

Клас D - районни съдилища извън областните центрове с ниска интензивност на вписвания.

Районните съдилища ще имат собствени локални мрежа с различен брой работни места според класа им и директна връзка с службата по кадастъра за комуникация с информационната система на кадастъра. Не се предвижда централно ниво, в което да се събира информацията от всички районни съдилища по подобие на информационната система на кадастъра. Централизираното обслужване на ИСИР ще се извършва посредством комуникационния сървер на Агенцията по кадастъра.

4.3. МOДЕЛ НА КОМУНИКАЦИЯТА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ

Предвижда се между Агенцията по кадастъра и службите по вписвания, както и евентуално други държавни структури, да се реализира виртуална частна мрежа, която да осигури конфиденциален пренос на данни между тези организации. Основни изисквания към комуникациите са гарантиране на конфиденциалност и защита на информацията, както и обмен на информацията в реално време.

За външните клиенти на двете информационни системи ще се предлагат широк кръг услуги, основаващи се на съвременни комуникационни технологии - web-базирани приложения, електронна поща и др. В тези услуги се включва получаването на всички видове справки и документи, предоставяни от АК и ИР, но по електронен път.

Достъп до системата ще имат само оторизирани потребители – регистрирани с потребителско име и парола със съответни права, задължения и финансови ангажименти към Агенцията по кадастър и службите по вписванията. Интернет достъпът на клиенти към двете информационни системи се осъществява през комуникационния сървер в централния офис на Агенцията по кадастъра.

4.4 НЕОБХОДИМИ СРЕДСТВА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Хардуер:

за Агенцията по кадастъра 901 600$

за службите по вписвания 1 111 800$

Базов софтуер:

за Агенцията по кадастъра 384 780$

за службите по вписвания 628 760$

За годишната поддръжка на базовия софтуер за БД - 450 000$

За разработване на софтуера на ИС на АК 650 000$

За разработване на софтуера на ИС на ИР 400 000$

Контрол, поддръжка и усъвършенстване на ИС на АК 150 000$

Контрол, поддръжка и усъвършенстване на ИС на ИР 150 000$

За комуникационни разходи за ИС на АК 155 000$

За комуникационни разходи за ИС на ИР 160 300$

Разбивка по години на финансовите средства за информационната система е дадена в приложение №7.

5. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

5.1. КЛИЕНТИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР СА :

• Собственици на недвижими имоти;
• Ведомства и организации;
• Общински служби;
• Служби за държавна и общинска собственост;
• Нотариуси, адвокати;
• Съдилища;
• Геодезически фирми;
• Агенции за недвижими имоти, банки, инвестиционни агенти, оценители;
• Архитектурни бюра, строителни фирми;
• Предприятия, притежаващи, изграждащи и поддържащи инфраструктура (ВиК, Енергетика, БТК, БДЖ и др.).

5.2. УСЛУГИ И ДЕЙНОСТИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Агенцията по кадастър и службите по вписванията ще предоставят следните услуги посредством информационните си сисистеми:

А. Изготвяне на справка, скица, удостоверение и други документи

1. Справка за имот

2. Скица на имот

3. Справка за вписванията по партида на недвижим имот

4. Удостоверение за кадастрално състояние

5. Удостоверение за вписано или невписано обстоятелство в имотния регистър

6. Препис или извлечение от партида от ИР

Б. Предоставяне на данни

7. Извлечение на кадастрални данни в цифров вид

8. Извлечение на данни от партида в цифров вид

9. Копие от кадастрална карта

В. Дейности по поддържането на кадастъра

10. Доброволна или съдебна делба на имоти

11. Разделяне или обединяване на имоти

12. Промяна на трайно предназначение

13. Промяна на административно-териториални и землищни граници

14. Въвеждане на новоизградени, пристроени и надстроени сгради

15. Промяна в очертанията на сгради и самостоятелни обекти

16. Премахване на унищожени сгради и самостоятелни обекти

17. Отразяване на промени при прилагане на регулация или други одобрени проек­ти

18. Отстраняване на непълноти и грешки

Г. Вписване в имотния регистър. Заличаване на вписване

19. Вписване

20. Заличаване на вписване - когато по исков ред е установена неговата недопус­ти­мост или недействителност, както и несъществуването на вписаното обстоятелство

5.3. ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ

Клиентите на информационната система на кадастъра ще бъдат обслужвани от изнесените работни места в териториалните служби на общините, както и в самите служби по кадастъра. Клиентите на информационната система на имот­ния регистър ще се обслужват от службите по вписвания в районните съдилища. Освен от тези бюра собствениците ще могат да получават скици и справки за имота си, издадени от службата по кадастъра, от службата по вписванията и по Интернет отдалечено, чрез всеки регистриран клиент на ИСК и ИСИР в техния район – правоспособни лица, нотариуси, агенции за недвижими имоти и др.

Обслужване с информация, отнасяща се за повече от една област, ще се извършва от централната администрация на Агенцията по кадастъра посредством комуника­ционните връзки на информационната система на кадастъра. То ще обслужва с кадастрална информация централните ведомства и организации.

Сериозно внимание ще се обърне на социалните аспекти при обслужване на гражданите, чрез осигуряване на правна помощ за социално неравнопоставени групи, за жители на отдалечени населени места или изолирани етнически общности. Това ще се осъществява, когато е наложително чрез организиране на безплатни консултации на място от квалифицирани специалисти - юристи и геодезисти.

5.4. ВРЪЗКИ НА ИС НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР С ДРУГИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ

В процеса на работа ИС на кадастъра и имотния регистър ще осъществява връзка със системите на ЕСГРАОН, ЕКАТТЕ, БУЛСТАТ, регистрите на държавните и общинските имоти, данъчната система и др. Ще се осъществява обмен на данни по заявки и абонаментно обслужване – автоматичен обмен на съобщения между отделните системи при промяна на данни в някоя от тях, които се отнасят до другата система.

5.5 ОЦЕНКА НА ОЧАКВАНИТЕ ПРИХОДИ
Основните приходи се генерират от таксите, които клиентите заплащат за извършваните услуги от службите по кадастъра и службите по вписванията. От тези приходи следва да се търси възстановяване на годишните разходи за функционирането на системата. В таблица №8 е даден броя сделките в Република България, извършени през последните години:

Таблица № 8

От таблицата е видно, че средния брой на сделките е около 300 000 годишно. След като бъдат определени тарифите по чл.8, ал.2 могат да бъдат определени очакваните приходи. Освен от сделки приходи от кадастъра ще се набират и от други услуги по чл. 55, както и глоби определени по чл. 96 и чл. 97. През първите пет години финансирането на системата ще става и със средства от държавния бюджет.

Разходите за първоначалното създаване на Кадастъра и Имотния регистър изглеждат твърде високи, но ползите от тях трябва да се виждат в по – широка перспектива, а не само като постъпления от финансови средства. Има и ползи, които не могат да бъдат определени количествено, като правната сигурност при сделките, подпомагането на пазара на недвижимите имоти, събираемост на данъците върху недвижимите имоти, които оказват благотворно влияние върху много икономически дейности. Добре работещите кадастрална система и система за имотна регистрация косвено ще подпомагат икономиката, управлението на страната, ще намалят риска за банките и ще стимулират чуждите инвеститори към финансиране на стопанската дейност.

В приложение №6 е даден броя на очакваните сделки по съдебни райони и години след създаването на кадастъра по ЗКИР.

5.6. ДЕЙНОСТИ НА АГЕНЦИЯТА ПО КАДАСТЪРА И СЛУЖБИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД

Съгласно Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР, до одобряването на кадастъра и имотния регистър за съответната територия издаването на скици и вписването на актове, с които се удостоверява правото на собственост и други вещни права, се извършва по досегашния ред. Органите, оправомощени да издават скици на недвижими имоти по ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ - техническите служби на общините и поземлените комисии, ще продължат да изпълняват възложени от съответните закони функции, а службите по вписванията ще продължат да вписват актовете по чл.112 от ЗС в персоналните партиди и след 1 януари 2001 г. В преходния период Агенцията по кадастъра поддържа в актуално състояние и отстранява непълноти и грешки по реда на ЗКИР в картите, плановете, регистрите и документацията, създадени по реда на ЗЕК, ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които е получила по реда на § 6, ал.2 и 3 от ПЗР на ЗКИР.

За да не се допуснат смущения в административното обслужване на физически и юридически лица в резултат от прехвърлянето на правомощията по извършване на услуги по кадастъра от техническите служби и поземлените комисии на Агенцията по кадастъра, моментът на предаването на плановете, картите и регистрите следва да се съчетае с датата на откриване на процедурата за изработване на кадастър и създаването на имотен регистър за съответния район. От този момент административното обслужване, свързано с издаване на скици на недвижими имоти за прехвърляне на правото на собственост, учредяване, прехвърляне, изменение и прекратяване на други вещни права върху недвижимите имоти, доброволни и съдебни делби, промяна на предназначението на имотите и в други, предвидени от закон случаи се поема от правоспособното лице, извършващо техническите дейности по създаването на кадастъра. Агенцията по кадастъра заверява изработените от правоспособното лице скици като му изплаща дължимото възнаграждение.

За да не се нарушава ритъма на обслужване на гражданите в периода на създаване на информационната система на кадастъра, кадастралните планове от МЗГ ще се вземат едва след като е готов кадастъра на урбанизираните територии. МЗГ ще предоставя на АК текущата информация от динамичния регистър за землищата, за да се работи по създаването на интегрирана кадастрална карта и ще продължи поддържането на кадастъра. След като информационната система на кадастъра е готова, МЗГ предоставя на АК актуалните данни в съответствие със ЗКИР. От този момент поддържането на кадастъра се извършва от АК.

За да се оцени качеството на съществуващите кадастрални планове на населените места, е необходимо те да бъдат оцифрени и актуализирани, като се вземат под внимание и настъпилите изменения с прилагането на регулационните планове. Редът и начинът за оцифряване на годните за използване планове се урежда с Наредбата по чл.31 на ЗКИР. Тези дейности се предвижда да бъдат извършени в срок от 5 години. Така оцифрените планове ще позволят да се решат в преходния период следните задачи:

• Преминаване към компютърно издаване на скици и обслужване на гражданите от Техническите служби към общините;
• Поддържането на плановете ще става в цифров вид;
• Създава се възможност за подобряване на качеството на оцифрените планове при извършването на сделки, което е за сметка на разпоредителите;
• Осъществяване на връзка със системата за вписване, което в значителна степен ще облекчи създаването на предварителните партиди;
• Създават се необходимите условия за предварително попълване на базата данни, като се осъществи връзка с данъчния регистър;
• Техническите служби ще се обучат да работят с компютърна система и да осъществяват комуникационна връзка с други системи.

РЕКАПИТУЛАЦИЯ ЗА АК

Забележка : в сумите е включено ДДС

РЕКАПИТУЛАЦИЯ ЗА СВ

Забележка : в сумите е включено ДДС.